Кажи здрасти на живота

Сбогуването

   Месец Юни сме навън вали и е прохладно.Най-приятното време за мен.Чета поредната фантастика, слушайки музика.Спирам да чета, протяга се и ставам от леглото си.Отивам до прозореца и поглеждам навън и наблюдавам как капките се стичат по него, все едно танцуват.
  На вратата ми се почуква, майка ми.
-Хей как си?-пита тя
Погледнах я за момент и си помислих колко ще ми липсва усмивката я
-Аммм....добре съм .Ами ти?
-И аз така чудех се дали искаш заедно да опакова ме багажа
-На може ще ми е приятно.
Опакован ме багажа слагаме дрехи и много книги в кашони.Тка накрая когато видяхме стаята ми празна решихме, че сме готови.Наистина беше трудно, това да  напуснеш близките си и приятелите.Очевидно бях седяла поне 5 минути така, защото  майка ми ме прегръща, поглеждайки ме объркана.
-Е какво мислиш? Вълнуващ ли се за всичко това?-наистина не знаех какво да я отговоря не знам точно какво чувствам, но с, е минута  аз мишени я отговарих
-Да харесва ми , но ми е малко трудно да успяла всчко,което ми се случи.
-Ти не искаше ли точно това да заминеш в чужбина и да учиш медицина.
-Не това имах предвид , а това че няма да ви виждам толкова често.-добре , че беше тя, винаги знаеш е какво да каже и какво да направи.-Обичам те
-И аз теб мила моя мисля, че го знаеш.
След малко дойде и баща ми , за да изнесе кашоните.
-Е малката утре вечерта заминаваш.
-Да татко всичко е вярна само без това за малката.
Вечерята мина спокойно както винаги и след това се измих.Стаята не беше  същата .Завих се през глава и заспах.
   Събудих се към 11:30 слушах музика и просто седях нищо не правих до 17 часа абсолютно нищо .Към шест мача по чука на вратата и ми каза да се оправя ма, тъй като полета ми до Дания е в девет.Времето мина много бързо взех душ , изсуши си косата и се облякох.?
   Влязох в празната си стая и наблюдавах, спомняйки си всичко, което се беше случило в нея. И най-накрая дойде време за тръгватне.Пътуването в колата беше по мълчаливо от всякога, а аз гледах през прозореца дъжда като никога досега.Стигнахве до летището мама и татко ми даваха последни направления какво не трябва а да правя.Това ми напомня ще за времето , когато бях малка ходех на екскурзии, но това време беше минало.
"Терминал едно, полет 231 пътниците трябва да се приготвят  за отпътуване"
-Е време е .Обичам е те.
-И аз вас -тръгнах  към входа
И така полетът започна и самолетът отлетя.