Кажи здрасти на живота

Усетът

Събудих се, взех телефона си и погледнах стартовия екран.Беше 9 часът сутринта, събота,25 Юни.Замислих се колко време вече бях тук две седмици и месецът беше към краят си както и приказката ми с Даниел....Завъртя се на другата страна и той беше до мен съвършен и непокътнат.Светлината огряваше така красивото му лице.Един кичур беше паднал върху челото му толкова небрежно, какъвто е и той.
Това беше първата ни вечер заедно, най хубавата в живота ми.Той беше толкова внимателен във всичко, което правеше.Не исках това време да свършва нашата малка вечност.Започнах да го обичам по един с ранен, но за пленява начин.Обърнах глава към прозореца , а след това чух най кадифена глас.
-Добро утро.-усетих усмивката в гласа му
-Добро е
Прегърна ме и аз му отвърнах след това ме целуна с кадифена те си устни
-Обичам те Кийра Малоум- усмихнат се толкова широко , че чак сигурно съм се изчервила, но не му отговорих, не знам защо.Стояхме така легнали в леглото един в друг, много дълго. Беше като нашата малка вечност, която не исках да свършва.Станах и се измих.Поръчахме си кафе и отидохме до терасата.Беше приемливо приятен ден от, а и естествено имаше облаци, но все едно....с две думи не ме интересуваше какъв е денят , беше важно, че бях с него.
По принцип в гимназията бях желано момиче, но аз не се интересувах от тях.Интересувах се от ученето....като се замисля как съм пропилява това време.Бях се загледала толкова замислено в едно от цветята , че чак не чух какво ми казва Даниел.Помолих го да повтори и ето , че дългоочакваният въпрос дойде:
-Ти кога трябва да заминаваш?
-Имам билет за втори Юли към Швейцария-не ми беше лесно да му го кажа видях тъгата в очите му.Той не ми отговори само ме погледна и ми показа тъжната си усмивка.
Решихме да се разходим из град, за пореден път.С него това беше като приказка, която препрочиташ отново и отново.Знаех, че все някога ще време да затворя книгата, а това нямаше да бъде никак лесно и за двамата.
Вечеряхме в един ресторант до хотела, в който готвена невероятно, а виното им .Когато от пиеш от него беше все едно безброй падащи звезди влизат в устата ти една, по една, но с всяка следваща се чувстваш по щастлив от живота......