Кажи здрасти на живота

Кацането

Гледах през прозореца известно време беше невероятно цели град се виждаше като малки звезди...
  По някое време съм заспала, защото се събудих чак, когато чух гласа на пилота за скоро кацане. Отгоре Дания изглеждаше невероятно красива.
   Кацнахме.Слезох надолу по ескалатора и излязох отвън, тъй като исках да си хвана такси.Не беше особено трудно.Обясних накъде да кара шофьора.Точно пред Хотел Рот , имайки от таксито си взимам багажа след това го подавам на пиколото от хотела.
   Хотела от вътре изглеждаше великолепно, докато му се наслаждавах се блъснах в един много привлекателен младеж.
-Много се извинявам-зачервих се ,в а щото не съм уверена че изглеждам така както той в моите очи.-Наистина много се извинявам.
-Няма нищо.Не се притеснявайте .Тук ли сте отседнали?
-Да точно щях да взимам ключовете за стаята си.
-Добре, това означава , че ще се видим отново.
-Да до тогава .Приятен ден!-вежливо се усмихнат
-И на вас-отвърна на усмивката ми
    Трябваше ми известно време да у смислено какво се случи преди малко.Разтърсих глава и отидох до рецепцията.
-Добър ден имам резервиран апартамент на името на Петър Малоумен за дъщеря му
-Да веднага само момент....ма заповядайте картата за стаята Ви госпожице Малоум.
-Благодаря
-Няма защо
Качих се в асансьора , а след това влязох в апартамента.Не разбрах защо баща ми беше наел толкова голямо пространство само за мен.Благодарих на пиколо то за услугите му.
  -Еха! Не вероятно! !!!-увеличи музиката на максимум и просто танцува след час се обадих на мама и я разказах за пътуването говорих и с баща ми за това как трябва да разгледам града.
  За първи път в живота си се чувствах истински самостоятелна.Поръчах румсервиз розово с морски дарове и багета.Седнах и разпуска половин час след, което реших, че е време да излезе навън и да разгледам забележителностите. Наистина разкошен град.Хората са толкова мили и усмихнати, че ти се прииска и на теб да се усмихнеш широко.
  Седнах в едно заведение , за да пия кафе. Седнах на бара и си поръчах.След секунди се обърнах и не можех да повярвам кой седи до мен.Момчето от фоайето на хотела.Той също обърна към мен и се ми се усмихна.
-Не може да бъде това си ти , момичето от фоайето на хотел Ротердам изглеждаше толкова доволен , че ме вода, че чак не ми се вярваше.Може и да съм се за червило само малко.-надявах се отново да те видя, но не очаквах, че ще тук
-В момента и аз се чувствам така...а как се казваш впрочем отново този чаровна усмивка
-Съжалявам не се представих казвам се Даниел приятно ми е! А Вашето име е?
-Кийра и на мен ми е приятно
-Какво правиш в града на мечтатели те  Кийра?
-Дойдох тук само , защото и е дестинация от обиколката ми на Европа. Ами Вие?
-Интересно, а аз ли ще следвам  древна история и цивилизация тук в Датския университет
-Интересно- засмях се, а той ме погледна великолепните  си очи - тогава защо си на хотел
-Аз живея в него, имам апартамент там и затова
-Извинявай те, че попитах
-Няма проблем.Искате ли се разходим заедно в града
-Чудесно
   Часовете с Даниел бях като минути, минутите като секунди.Имаше знания от толкова много области не не впечатляващ е чак толкова с външния си вид , колкото със знанията си.Разгедахме всичко, което можахме и в края стигнахме до врата на стаята ми .
-Би ли ме удостоила с част а утре да се разхождам е отново заедно
-Да-  поклониха, а след това се засмях
-Добре утре в 10 ще те чакам тук?-зачерви се и ето отново чаровната усмивка
-Дадено до утре на минах му и затвориха вратата
Приготвих се да спя изкъпах се и си измих зъбите.Помирисах възглавницата и веднага заспах.