На другият ден

6 2 0
                                    

Е събудих се,станах и си измих зъбите.След това се измих и си поръчах кафе от рум сервиза.Телефонът на стаята ми звънна и чух гласа му, този кадифена глас.
-Добро утро по гласът му си личеше усмивката, която разтяга в този момент, както и аз.
-Добро и на теб-
-Става ли след 15 минути да да дойда до стаята ти ?
-Естествено.Извинявай, че не съм погледнал а колко е часът
Затвори ми бе да каже нищо.Странен тип.Аз все пак се приготви, слагайки си дънки, конверските и любимата ми блуза с нарисувана лула на нея , на която пише:"Ceci n'est pas une pipe"това не е лула.Зачудих се дали не е прекалено разклатено затова си сложих черните ми прилепнали дънки.Така изглеждат по добре.Сресох си косата, и докато се усетя на вратата ми се по чука. Взех чантата си и излязох.
-Готова ли си?
-Винаги
Той се заспя и след това го попитах къде отиваме, а той се направи, че не ме чува.Слеззох ме долу и тръгнахме по улиците.Беше толкова приятно, толкова, че чак не ме интересуваше на къде отиваме.
-Предполагам ли накъде отиваме
-Не....Защо?-
-Стой тук-слд като ми го каза влезе в магазин за колела под наем.След минути излезе с две колела какво мислиш
-Какво ще правим?
-Ти как мислиш? Ще те заведа до едно място надявам се да ти хареса
Карахме около един час по едно време вече не виждах асфалт , а само зеленина.Стигнахме до едно езерце.Беше великолепно. Не мога да опиша гледката трябва да го видиш със собствени очи.Той видя реакцията ми и се усмихна.Толкова беше красив слънчевите лъчи огряваха зелените му очи.Изглеждаше все едно може да се гмурнеш тях като Средиземноморе.
-Какво мислиш? Харесва ли ти?
-Великолепно е нямам думи
-Искаш ли да седнем и да похапнем на земята.
Той постла одеялото и седнах ме. Отвори кутията с храна, беше направил сандвичи.Това не беше най-вкусният сандвич, който съм яла, но беше много мило.Говорихме часове за мечтите ни и за интересни случки.Изве6нъж спряхме да говорим и той ме погледна.
-Как е цялото ти име?
-Кийра Малоум.Ами твоето?
-Даниел Зократски
-Интересно....-засмяхте и той след мен.Беше толкова мил, а го познавах едва от два дни.Легнахме на одеяло и гледахме дълго време към небето, а след това се с погледахме едновременно....и така не откъснат ме погледи един от друг за дълго.Просто се гледахме....

-

Кажи здрасти на животаWhere stories live. Discover now