Кажи здрасти на живота

..........?

Събудих се.Погледнах към телефона си днес бяхме петък,първи Юли,10:32ч. Не можех да преживея болката, която ми пред стоеше -да се  разделя с Даниел.Това сбогуване , просто не знаех как ще го преодолея.Обърнах се към него.Ето стоеше и ме гледаше с най спокойното изражение на света.
-Добро утро
-Добро е
-Какво ще правим днес?
-Аз трябва да си подреждам багажа за път, защото утре полетът ми е в 7 сутринта.
Не каза нищо и аз не бих.Все пак по някакъв начин се бяхме свързали, нали?
Денят мина толкова бързо , докато се усетя бяхме 19 часа.И вечерта ми на бързо с Даниел, както и всички седмици до сега.Имах чувството, че го познавах от години и ми се иска ще да е така.Заспах докато се бях сгушила в него.
Ето че дойде момента, когато сутринта звънна алармата ми.
-Ставай....време е да ставаш- ето че видях тъжната му усмивка
Оправих се и той ме закара до летището.Този момент ми напомня ще на сбогуване то с родителите ми, но това като че ли беше много по тежко.Ето че виждах тази непринудена усмивка за последен път.
-Е всяка приказка си има край в един случай тъжна, а в друга с щастлив край.Погледни ме не искам да плачеш.Ето ти това и искам да се виждаме чу ли ме?-подаде ми една кутийка, отворих я и в нея имаше колие с името ми.Нямаше как разплака се и го прегърнах.Сега разбрах какво  означава да обичаш.
-Ти си просто..
-Чаровен, умен и гениален знам..-засмях се през сълзи.-Обичам те Кийра Малоум
-И аз теб
"Полет" Копенхаген-Швейцария
-Време е .И не забравяй да ми се обаждаш ето ти номера мине се бях замислила, но досега не се е споменавано за номерът ми
-След месец вече го имам-засмях се.
-Да..
Прегърна ме се и той ме целуна.Надявах да не го виждах за последен път.
Полетът беше уморителен.