Чужд живот [Временно спряна]

2 Глава

~Сол~

Удари и последният училищен звънец за деня.Днес почти не ме изгониха от часа по физика, заради една неуместна шега със съученичка.Не съм аз виновна,че госпожица Симонети не внимава къде ходи.Успях да се измъкна от наказание.Този път.Имам чувството обаче, че ако постоя още малко тук още проблеми ще ми се стоварят на главата.Единствената ми възможност е да изчезна за този следобед.Прибирам нещата си в шкафчето и с бърза крачка се отправям към изхода.Подхвърлям няколко едва доловими усмивка на хората, които ме поздравяват.Старая се да не се спирам излишно.Стигам входната врата и се разбързвам още повече.

-Цял ден ми се губиш, а сега изчезваш тичешком.Да няма някакъв проблем Сол? - познат женски глас ме възпира от следващите ми действия.Последният човек на Земята,който искам да видя днес.Пускам дръжката и се завъртам на пети.Дори и се усмихвам без никакъв скрит замисъл.

-Имаш късмет, че съм в добро настоение Амбър.

-Аха, значи като не си в настроение трябва да ме е страх - смее се подигравателно, както и приятелката и Делфи.Поведението им успява да ме изкара извън нерви както обикновенно.Невзрачната физиономия на Делфина ме напряга още повече.Преди си падаше по брат ми.Предполагам че все още е така.Хах, ще има само да си го сънува.

-Наистина бързам и нямам време да се занимавам с вас двечките - отвръщам, запазвайки самообладание

-И за къде си се разбързала? - пита блондинката и скръства ръце пред гърдите си.Веждите и заиграват любопитно.Прави типичната за нея чупка, а бляскавите и устни изпъкват напред.

-Да не си станала зубър и бързаш да учиш? - подиграва ми се брюнетката, мислейки че е забавна.

-Не, татко ще ми купува кола и ме чака, за да я изберем заедно - отвръщам.Както и предположих и развалих настроението.. - Така че, извинете ме, но трябва да вървя - добавям ,,любезно" и ги оставям да се любуват на съвършенно изправената ми коса.

-Предай поздрави на Гастон - провикна се за последно най-добрата приятелка на врага.Крайчето на устната ми се извива в самодоволна усмивка и изпитвам нужда да и кажа още нещо.

-Разбира се, но сигурна ли си че се познавате, защото последния път си помисли, че говоря за чистачката Миле. -смигам и, а нейното лице веднага помръква.Смея се на излизане, а Амбър я успокоява, макар че и двете са наясно, че това беше просто шега.Все пак съм повече от доволна.Отпращам шофьора и продължавам пеш по алеята надолу.Искам да разгледам някои части на града, в които не съм била, но в даден момент се загубвам.