Чужд живот [Временно спряна]

5 Глава - ЛУНА

- Към вкъщи ли госпожице? – попита най-довереният шофьор и приятел на баща ми Тино, когато се настаних в колата и той включи климатика в краката ми, заради големия задух и вероятно факта, че аз се потях.

Да.. – отвърнах плахо и се постарах да не поглеждам към Сол, която все още би трябвало да ни наблюдава от прозореца. Колата потегли с нормална скорост и двамата изпаднахме в мълчание.След около 2-3 минути, автомобилът премина площада, който разделяше простолюдието от богаташката зона.Спряхме за секунди на пункта, където Тино предостави някаква карта, за да може да мине през бариерата.Не е за вярване, че са взели такива засилени мерки, сякаш някой от другата страна на града би дошъл тук с идеята да ги притеснява.Когато отново започнахме да се движим обаче, аз се залепих за стъклото.Никога преди не съм виждала тази част от града и не исках да изпусна възможността да разгледам всичко.Не минахме през търговската част, но аз все пак бях удивена от гледката.Движихме се толкова плавно по съвършено уредените улици, така сякаш колата не се докосваше до земята.От двете страни на пътя имаше нареди големи къщи под права линия, коя от коя по-хубава.Черната кола направи рязък завой и пред очите ми се разкри голяма черна порта, която шофьорът ми отново отвори с помощта на нещо подобно на пропуск.Моят шофьор - Не е за вярване, че наистина ми се случва всичко това.Тино слезе и отвори вратата.Бавно пристъпих на белите си платформи и се показах навън.Не бях свикнала да ми отварят вратата и за малко щях да го направя сама.Намирах се в просторния двор на имението, от където имаше чудесна видимост към голямата къща. С маса и столове за хранене навън.Наложи ми се да изкача няколко стълбички до огромната бяла врата .Погледнах за момент назад, но от Тино нямаше и следа.Поех дълбоко дъх и с треперещата си ръка натиснах звънеца.Бях изключително нервна и очаквах още с пристигането някой да се усъмни и да ме изхвърлят като улично коте.Скоро пред мен се появи една млада и усмихната дама,облечена в черна пола и бяла риза .Това беше помощничката Маги, изключително мила и усмихната жена. Веднага я познах от снимката и се усмихнах.

-Добре дошли госпожице Бенсън! – поздрави ме официално и отстъпи крачка назад, предоставяйки ми път към антрето.

- Радвам се да те видя Маги. – отвърнах с усмивка, минавайки покрай нея.С периферието си успях да съзра учудата и..Не каза нищо само отвърна на усмивката ми и се върна обратно в кухнята. Намирах се в огромното антре с керамичен под, направо да ти е жал да стъпиш. В средата имаше една малка кръгла масичка с цветя.От дясната ми страна беше голямото стълбище, водещо съм спалните, чийто парапет ме притегляше с изяществото си от момента, в който влязох.Пристъпвах с малки крачки напред, оглеждайки цялата територия до сантиметър.Само на право беше кухнята, накъдето се отправи Маги.Отляво се подаде красивият, добре обзаведен хол.Никога преди не съм виждала наживо толкова прелестен дом.Сякаш всичко наоколо беше позлатено..Вдигнах глава дори нагоре, за да разбера колко точно е висок таванът..