- Една голяма Маргарита.
-Идва след малко. Други поръчки?
-За сега не. - каза момичето, седна на едната масичка и придърпа отворения учебник. - Контролното е утре, а аз си нямам на представа с кого е воювала Германия!
- Малката, прибирай се, аз ще се оправя с поръчките, и без това към десет вече никой не идва.- кимна жената, приготвяща Маргаритата.
-Не, Рут, ти си имаш работа, както и аз, защо иначе ми плащаш?! - момичето затвори учебника и грабна чевръсто току що извадената от пеща пица.
- Какъв е този кашкавал? Изрично казах да е без! Кой сега ще ми я плати? Какво е това немарливо отношение? Потресен съм! - развика се човекът, за когото беше пицата.
- Аз ще я платя, господине! Няма нужда да вдигате целия град на крак. А и момичето не е виновно, че явно сте имали лош ден. Можеше да обясните спокойно като цивилизован човек! Такова отношение към персонала е недопустимо, ако тук не ви харесва, там е изходът! - говореше на висок тон Рут, показвайки вратата.
Човекът излезе от заведението.
- Ох, пак оплесках нещата! Ще те разбера ако ме уволниш. - каза момичето, удряйки челото си с ръка.
- Малката, отпусни се, един идиот по-малко, трябва да вдигнем тост! - готвачката говореше забързано и превъзбудено, опитвайки се да разсмее момичето. - Обаче , Ара, аз наистина мисля, че трябва да се прибираш.
- Добре, хайде, махам се! - засмя се Ара и взе якето и телефона си.
-А този учебник? Не аз имам контролно по история утре.
-Вземам и него, лека нощ, Рут и благодаря.
Ара си извика такси. Пътувайки към дома обаче осъзна, че парите няма да й стигнат до вкъщи и помоли шофьора да спре. Плати му и слезе от колата. Беше минавала през тази уличка поне 100 пъти, но сега тя изглеждаше толкова мрачна и зловеща.
Ара светна фенерчето на телефона си и тръгна с бърза крачка напред. Стискаше здраво учебника по история, може би защото я беше страх, а може и да е защото после не искаше да го вади от локвите.
Почти премина през тясната уличка, когато видя нечия сянка. Ара се изплаши и изпусна учебника. Сянката се раздвижи, а тя побягна назад. Сърцето й щеше да изскочи, а след цял работен ден краката й едва я държаха. Реши да мине през заобиколния, осветен от улични лампи, път.
Ара стигна до дома си и извади резервния ключ изпод изтривалката. Влезе в кухнята, където майка й й беше оставила от вечерята. Имаше и бележка:
,,Приятен апетит и легни колкото можеш по-рано, утре е прословутата контролна по история".
- Оф, вярно, а сега и учебник нямам. - момичето се пльосна на раздрания диван, от който стърчаха пружини.
Сънят обаче я надви и тя заспа без дори да е докоснала задушените зеленчуци, приготвени от майка й.
Всичко живо спеше. Или почти всичко.
