- И сега как ще му го върна? - чудеше се Ара. - Трябва да се срещнем.
-Да, трябва да се срещнете, за да му го върнеш. - каза Тифани и намигна.
- Да де, и аз това казах. А впрочем тикове ли имаш или какво? - засмя се Ара - Знаеш ли, понякога се чудя защо все на мен се падат някакви откачени. Спомняш ли си онзи десетгодишен, който ми предложи брак? - удари са по главата Ара и изпадна в бурен смях.
-Стига де, момчето се шегуваше, поне така мисля.
-Този пък се разхожда в 23:00 вечерта по улиците и ме преследва до дома на най-добрата ми приятелка. - продължи Ара -Е, поне е сладък.
- Стига де, и ти се разхождаш по улиците в 23:00, не се филмирай, момчето явно е обсебено от красотата ти. - каза Тифани и отметна коса.
★★★★★★★★★★★★★★
-Както сигурно всички знаят след две седмици е училищният бал. Тази година нашият клас ще се погрижи за осветление, музика, декор и като цяло всичко нужно. Искам хубаво да си помислите кой за какво иска да отговаря и до края на деня да ми кажете, за да ви запиша. - говореше тридесетгодишната учителка докато повечето пуфтяха от недоволство.
-Мразя това време от годината, уикендът ми ще мине в отказване на покани да бъда нечия дама. Толкова са досдни. - говореше Тифани тихо, за да не я чуят обожателите й.
-Де и аз да имах такъв проблем..- погледна я Ара изпод вежди
-Дай да се запишем за пунша. Това е най-лесното.
-Съгласна. - кимна Ара.
-Смотаняци, ние сме с пунша. - извика Тифани. Никой не възрази, тъй като всички се надяваха Тифани да избере тях и така се опитваха да спечелят точки пред нея.
★★★★★★★★★★★★★★★
Денят в училище мина. Ара тръгна към пицарията, тъй като беше на смяна. Влезе, остави раницата си на един от столовете в кухнята и поздрави готвачката.
- Здравей, Рут. Как вървят поръчките? - попита Ара докато обличаше ,,работното си блекло". То се състоеше от черен суичър. От лявата му страна с бяло беше очертан триъгълник, а в него кръгчета. Под стилизираната пица с красиви букви беше написано ,,Арабела".
- Добре, малката. Между другото някакво момче с перчем по-голям от моята коса днес пита за теб и за коженото си яке. Трепереше бедничкият, по един къс ръкав беше.
- Друго каза ли? - светнаха очите на Ара.
- Ами дърдореше ми за това какви пици обича, как ги обича,като цяло се опита да си убие времето докато те чака, ама след като му казах, че идваш чак в 19:00 му потънаха гемиите и си тръгна по късото си ръкавче.
- Милият, а каза ли че може да се отбие по късно или? - попита Ара, смеейки се, за да не буди подозрението на готвачката.
-Малката, много питаш, отивай за поръчките. - намигна Рут. Ара кимна с усмивка и се запъти към вратата на кухнята. - Каза, че ще се отбие към 21:00. - прошепна Рут. Ара се направи, че не я е чула.
Вече беше 21:30, а помен от момчето нямаше. Поръчките намаляха и Ара седна на масичката, включи телефона си. Поколеба се дали да звънне на Гейбриъл. Накрая набра номера. Не отговаряше. Набра още веднъж. Изведнъж се чу звънчета на вратата. Някой влезе. Ара инстинктивно оправи косата си и погледна. Това беше той. Не беше по къс ръкав. Беше с кожено яке приличащо досущ на това, което сутринта й даде.
- Арабела, здравей! - каза Гейбриъл, сядайки на стола. - Как мина денят ти? Моят беше хубав.
- И моят. Ето ти якето. - Ара подаде на Гейбриъл якето.
- Аз да не съм чудовище, в това студеното време как ще се прибереш по къс ръкав?! - повдигна вежди Гейбриъл. - Задръж го, имам още едно. Вече имаме нещо общо.
- Ами добре, но само за тази нощ, не обичам да ми стоят на главата такива неща. - кимна Ара.
- Тогава ти го подарявам. - усмихна се Гейбриъл, но не по мазния начин, характерен за него. Усмихна се мило и от сърце.
- Благодаря. - Ара тръгна да става, тъй като видя, че някой влезе в пицарията и се нуждаеше от меню.
- Чакай! Как ти викат на галено. - вдигна глава Гейбриъл, за да погледне Ара в очите.
- Ара. - отсече тя.
- Значи аз ще ти казвам Бела.
- Звучи странно. - замисли се тя.
- Ще свикнеш. - кимна Гейбриъл и се облегнат на стола, скръствайки ръце. - До 23:00 си, нали? Ще те изчакам. - каза момчето, загледано в човека, чакащ менюто. - Опасно е по това време да се прибираш сама.
Ара кимна, давайки си вид че не е много ентусиазирана от думите на Гейбриъл и тръгна към клиента без да каже нищо.
