Първото нещо, което Ара видя, когато се събуди беше мръснобял таван, който си личеше, че не беше чистен от години.
- Събуди се! - извика познат глас, след което последваха няколко радостни възгласа.
Над Ара се надвеси Тифани с радостна усмивка и стисна ръката й. Няколко сълзи се търкулнаха по бузата й. В тази ситуация не можеше да се прецени от тъга или радост са.
- Какво стана? Къде съм? - изстреля скорострелно Ара след което дълбоко си пое въздух.
- Припаднала си и те намерихме и извикахме линейка, сега си в болницата. - каза Тифани. Ара предполагаше какво е станало, искаше подробности, как са я открили или по-скоро кой. Момичето се смути. Тифани забеляза това и продължи - Докато си говорела с Гейбриъл си припаднала, връзката е прекъснала, а той се е притеснил. Веднага дойде и ме намери в даскало и тръгнахме по пътя към вас да те търсим. Слава Богу те намерихме. - завърши Тифани с усмивка.
В това време влезе в стаята Гейбриъл, придържайки майката на Ара.
- Благодаря... - продума Ара.
Майка й се обърна и на лицето й се изписа огромна усмивка. - Миличката ми, събудила си се. Как си сега? Лекарите казаха, че не е нищо сериозно. Добре ли си? Да извикаме ли доктора? - жената осъзна, че прекалява и просто отново се усмихна.
- Толкова си упорита. - започна Гейбриъл помагайки на петдесетгодишната жена да седне. - Бела, успори мнението на докторите! Изумителна си!
Ара не разбираше за какво говори Гейбриъл.
- Трябваше да се събудиш след два часа, че даже три! - говореше момчето видимо доволно от случващото се. То се приближи и седна на края на болничното легло, опитвайки се да не отделя поглед от Ара.
- Тифани, ще ме придружил ли до кафемашината. - намигна майката на Ара на момичето.
- Да. - разбра намека Тифани и заедно с жената излязоха.
- Е, добре ли си? - приближи се Гейбриъл и постави зад ухото на Ара един от кичурите, който му пречеше да вижда цялото й лице. Ара кимна. - Сега ще те развеселя. -побърза да каже той.
- Не съм чак толкова отчаяна... - извъртя очи Ара.
- Можела си да говориш, значи. Не ме интересува какво казваш, аз ще те удостя с честта да бъдеш разсмяна от моя милост.
