Take Me To Church КФФ2017

11

03. 20. 1446г.
Пак Джимин - моят крал.
Пак Джимин - най-добрият ми приятел.
Пак Джимин - брат ми.
Пак Джимин - упората ми.

Пак Джимин с голямата усмивка и смях, подобен на звъненящи камбанки.

Онзи, същия Пак Джимин, който правеше невъзможното, само за да се измъкне и да дойде в мизерната столова на войниците, и да се напие с нас, като равен.

Това е той.

Едно малко момче, живеещо в тяло на пораснал мъж.

Наивен?
-Абсолютно.

Мечтател?
-Непоправим.

Добряк?
-До глупост.

Не звучи, като да е способен за крал, нали?

А, как ви звучи това?

Състрадателен?
-Като баща към децата си.

Щедър?
-От сърце.

Нестандартен?
-И още как.

Бях на тринадесет години, когато за първи път се срещнах с това очарователно дете. По онова време, тъкмо ме бяха взели от приюта.

Живеех при един разбойник и жена му. Дните ми минаваха в изучаване на оръжия, тренировки за бързина и шамари, в случай, че не уча достатъчно бързо.

Срещнах го на пазара. Едно русо, нисичко момченце. Носеше цветя и се усмихваше широко. Помня, че за част от секундата го помих за момиче.

С него имаше стражи, но тогава бях хлапе и не се замислих, защо са там. Всички гледаха към русия мъник с такова обожание и възхищение, но моят поглед попадна на ябълките, които носеше един от стражите. Изглеждаха толкова вкусни...

Опитах да открадна и разбира се, ме хванаха. Тогава трябваше да ми отрежат ръката или, знам ли, направо на бесилото да ме качат, но онзи дребосък се намеси.

Каза, че отдавна искал приятел в двореца и ако отида с него, ще ми дават колкото ябълки поискам.

Прех, много ясно! Мислите ми тогава бяха чисто егоистични, но с времето, това момче се превърна в брат за мен. Пазех го да не падне, докато играем, помагах му да опитомява коня си преди езда и носех тежките неща, когато трябваше.

По онова време, много ме влечеше меча, казах на Принц Джимин и той започна да ме влачи с него в часовете по фехтовка.

Когато навърших шестнадесет, бях най-напредналия от всички в класа, приеха ме в армията. Джимин беше толкова щастлив, постоянно повтаряше, че съм невероятен и че някой ден, ще бъдем непобедим отбор.

Но, моят мозък работеше различно. Исках единствено да помнагам на това момче.

Днес искам същото. За да запалят моят крал, първо ше трябва да изгасят техния.

Джонк Хосок.

***

"Първо ще трябва да изгасят техния... "

Опитвам да подреда събраната до момента информация, но всичко е толкова незвършено, объркващо...

Има сведения, че крал Пак също загива след кладата на принц Джимин, което значи, че Хосок го убива?

Поглеждам останалите писма в дневника и бързам да ги прочета.

***

"03. 20. 1446г..."