Понякога си мислиш, че любовта е игра, че тя е просто временна. Това е история, в която ще разберете, че всъщност не е така. Ще разберете, че хора, които се обичат истински трябва да са заедно на всяка цена!
С Алекс решихме въпреки всичко да се разделим, за да обмислим чувствата си. Той отиде на хотел и две седмици си казвахме просто " Здрасти" или "Чао". Джес си беше тръгнала, а аз бях сама и тъжна. Нямах смелост да кажа на Алекс, че искам да се съберем. Бях разочарована. Мислех го за перфектен, а той, той... Бях канена на парти у Джейм ( приятел). За съжаление още щом отидох видях Алекс. Мислех да не му обръщам внимание и да се забавлявам. Обаче през цялото време той гледаше към мен. Накрая не издържах и отидох при него.Попитах го защо ме гледа, а той каза, че съм била много красива: - Благодаря, но спри да ме зяпаш! - Аз, извинявай не беше нарочно. - А иначе как си? - Аз... Не мога без теб. Някак празно и пусто е. - Ами аз, съжелявам в такъв случай. - Обичам те, Лора! - И аз те обичам Акекс. Няма другиго, когото да мога да обичам така както теб!!! След това той ме целуна. Прибрахме се у нас. Той ми обара задника. След това тръгна да ми сваля блузата, но аз го спрях: - Не съм сигурна, че го искам! - Аз го искам, а знам, че и ти го искаш. - Прав си! Обичам те!!! Той ми свали блузата, аз сутиена. След това започнах бавно да му махам тениската. След всичко това успях само да прошепна: - Съжелявам! - Аз съжелявам повече! Обичам те! - Аз също ❤❤❤
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
