Заедно и отвъд (Завършена)

Първа глава

  Аз съм Лора. На 17 години съм. Имам руса коса и кафеви очи.Аз съм весела и малко луда. Е на всеки му трябва мъничко лудост, нали така?Аз съм на снимката най-горе. Имам най- добрата приятелка на света. Тя се казва Джесика. Има кестенява коса. Ето това е тя:

Всичко беше перфектно, докато един ден в училището ни не дойде едно ново момче. То щеше да е в нашия клас. Казваше се Алекс. Имаше кестенява коса и бездънни сини очи.

След като класната ни, която беше по биология ни го представи го настани до мен на първия чин. Аз не исках той да седи до мен, но нямаше какво да направя.

Няколко дни по-късно...

Бяха изминали няколко дни, откакто стоях с Алекс. Имах чувството, че с всеки изминат ден ми ставаше все по-симпатичен. Усещах как се влюбвам в него. В повечето от часовете гледах него и сякаш нищо друго не чувах.
Джесика забеляза, че нещо не е наред, каза че съм била много разсеяна. Много ми беше трудно, но накрая ѝ казах, че харесвам Алекс.
Така си минаваха дните, а аз стоях и гледах Алекс без да имам смелост да му кажа нищо. Понякога просто подхвърлях здрасти или чао.
Дойде Коледа. Някои хора организираха коледни празненства. И един от тях, разбира се беше Алекс. Вътрешно се надявах той да ме покани. Само че знаех, че шансът това да стане е почти нулев. Денят се изниза и точно преди да тръгна Алекс ми подаде поканата за партито.
Без да успея да кажа нищо той ме целуна страстно. Аз бях като зашеметена. Нямах никаква идея какво да кажа. Просто благодарих за поканата и тръгнах.
Отвън ме чакаше Джесика. Разказах ѝ всичко, а тя се разпищя.
Нямах търпение да дойде коледното парти!!!