Понякога си мислиш, че любовта е игра, че тя е просто временна. Това е история, в която ще разберете, че всъщност не е така. Ще разберете, че хора, които се обичат истински трябва да са заедно на всяка цена!
Изминаха 4 години, откакто бяхме завършили. Купонясваме и всичко е супер. Алекс ме брше поканил на вечеря. Аз не можех, а и не исках да отказвам. Трябваше да му кажа нещо много важно. Стана 20:00 и аз започнах да се птиготвям. Облякох си:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Беше малко по- огициално от обикновено, но пък красиво. Гримирах се, този път обаче по- различно:
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Бях си боядисала косата. Вече бях с кестенява коса.
Двадесет минути по-късно...
Алекс дойде да ме вземе с колата. Когато стигнахме в ресторанта и седнахме да вечеряме просто едновременно изтреляхме: "Трябвадатикажанещо" Аз казах: - Първи си ти! - Добре. - Давай!!! -Лора, ще станеш ли моя съпруга? - Дааа!!!! - Ти също имаше да ми казваш нещо! Но сигурно не е важно? - Ами... - Може ли вкъщи? - Да, разбира се!
Триседмиципо-късно...
- Лора, напълняла си! - Не е вярно! Много си гаден!😝😝😝 - Сериозно! -Но... - Стегни се! - Няма пък!?! - Шегувам се! - Пффф... Изведнъжмиприлошаитоймепопита: - Лора, какво ти е? - Аз, аз съм БРЕМЕННА!!! - Ти шегуваш ли се? - Не, ще си имаме детенце! - Затова е коремчетоо. - Аха😘💏. Последва целувка, а аз, аз бях на седмото небе от щастие. Ще имам сватба и детенце! Какво повече от това?
Тримесецапо-късно...
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
