unexpected

Пролог

9:27

-Весела Коледа , Соф. - нежният глас на Моли Бърн винаги е бил удоволствие , с което човек да се буди всяка сутрин. Винаги се е стараела София , дъщеря ѝ, и Филип, нейният прекрасен съпруг, да се чувстват комфортно през целия ден , още от събуждането до края на вечерта. 

-Весела Коледа , мамо!- отвърна София , скачайки развълнувано от сините завивки. - къде са подаръците?
Моли се засмя , след което посочи голямата розова врата , до която лежеше сгънат лист хартия.

 Намирането на подаръците винаги е била забавна и различна традиция за София , всяка година нейните родители успяваха да измислят нови начини , с които да накарат самото търсене на подаръци интересно. 

 -„Роклята на зеления диван , ще те опъти до моя другар." -разбира се , на София ѝ отнемаше определено време , докато прочете и осмисли написаното , все пак беше едва на 8 години. По стълбите затропаха леки стъпки , придружени с развълнувани подскоци и радостни викове. След още няколко подсказки , в коша за пране детето намери 5 шарени , прецизно опаковани кутии. Като всяко друго дете на 25 декември  , София нямаше търпението да отвори кутиите и да види какво добрият старец е донесъл тази година. 

Разопаковайки внимателно кутиите , опитвайки се колкото е възможно да не разваля окрасата , на лицето ѝ можеха да се видят хиляди емоции- вълнение , притеснение , любов , щастие , разочарование. 

-Три подаръка за мен?- попита учудено София , обръщайки се към своите родители.

-Да , скъпа , само толкова е успял да донесе Дядо Коледа тази година. - Моли беше наистина притеснена. Нямаха парите , с които да си позволят по-скъпи подаръци за дъщеря им. - Следващата , обещавам ти , че ще имаш много повече подаръци. - усмихна се майка ѝ.

-Неее... -разтревожи се тя.- мамо , вие с тате имате само по един подарък! Вземете моят.- отвърна на усмивката дъщеря ѝ.

Родителите започнаха да се смеят:

-Не , Соф , спокойно. - продължаваше през смях майка ѝ.- Отвори си подаръка , моля те!

София веднага грабна последната розова кутия и я отвори.

-Н-ю Йо-рк. Ню Йорк. Ню Йорк? Отиваме в Ню Йорк? Кога? Защо? - радостното лице на Соф само говореше.

- Още този следобяд потегляме. Приготви си багажа. - усмихна се баща ѝ.

До потеглянето момичето не излезе от стаята си , цял ден събираше дрехи от различните краища на гардероба си , прибираше любимите си кукли и се приготвяше за пътешествие към големия град.