unexpected

chapter 3

  Обърнах се , объркана и изненадана.

 -Фрой! - ахнах. - Ка-ка-какво правиш тук? Боже мой , отколко време не сме се виждали? Залагам на цяла вечност.

 Фрой слушаше с усмивка всичките ми въпроси и заключения и накрая заговори с неговия мек глас , който кара всяко момиче да се размеква. 

 - Още не мога да повярвам , Соф. Та това си ти! Цяла и здрава , стига ми засега. -усмихна се той.- Мислех си , че е хубаво да те виждам на камера , но на живо - уау! 

Може да се каже , че много дълго разговаряхме , макар и да бяха само пет минути. Учудващо е колко много теми може да смени човек с друг , когато не е разговарял от дълго време с него , поне не по този начин. Всичките ни разговори от осем години насам бяха само пожеланията за рожден ден и отвреме - навреме да проверим случващото се един с друг.

 - Хей , брат. Не знаех , че я познаваш. - подаде се глас зад гърба ми с лек въпросителен , но същевременно щастлив тон. - Поне сега ще знаеш как изглежда онова красиво момиче от кафенето. 

Завъртях главата си , виждайки момчето , с което се бях запознала преди около двадесет минути , което сега се усмихваше самодоволно и всъщност някак сладко.

 -Разбира се , че я познавам , човече. - махна с ръка Фрой. - Та това е най-добрият откривател на най-интересните игри , които са съществували някога! И моята най-добра приятелка от детството. 

Аз намигнах , още обърната към Блейк , след което се завъртях към моят бивш най-добър приятел и го прегърнах много силно. Да се разделя с него беше едно от най-трудните ми моменти от местенето , а сега да го виждам отново е като сбъдната мечта или един наистина много хубав сън.

- Значи ти си прочутата Соф. - засмя се Блейк , който вече стоеше до Фрой и му говореше нещо. - Братле , аз трябва да тръгвам , но ми звънни да се разберем за училището в понеделник. - след тези думи момчето се обърна и закрачи към вратата. 

Останах сама с Фрой , онзи прочут красавец , този , в когото всички в града са влюбени. С тъмните очи ,светло-кафявата коса и наистина чаровната усмивка успява да завладее всяко женско , че и понякога мъжко , сърце. Доколкото съм запозната с техния живот в момента , той е част от футболния отбор и се бори да стане капитан. Има с две години по-малка сестра , Катрин , която е същата чаровница. Като цяло , семейство Стивънс са хората , които харесват всички и всички ги харесват. 

 - Соф , бях на първата си среща с Ема току-що. - прошепна ми Фрой , ухилен до уши. 

Единствената ми реакция в този момент беше толкова неадекватна , колкото неочаквана беше новината.Ококорих очи , усетих твърда бучка да се забива в гърлото ми , прекъсвайки дишането ми за кратко и стомахът ми се сви. Ема и Фрой никога не са имали такива взаимоотношения или поне не съм си мислела , че някога ще имат. Фрой беше първото момче , което обичах истински , а с Ема се ненавиждаха някога.Какво , по дяволите , бях изпуснала?

 -М-м-моля? Как така? Къде я заведе? Боже мой , това е шега , нали? 

Той се засмя и просто поклати глава. 

- Нека тя да ти разкаже. Тамън после ти да ми разкажеш на мен , защото имам чувството , че не ѝ хареса.

Въздъхнах. Нима имах някакъв избор? Наистина ще съм щастлива , ако двамата са заедно , макар и опасението да нямат достатъчно време за своята приятелка. Защо съм такъв егоист, по дяволите?

 - Соф , аз съм влюбен в нея. - усмихна се наистина искрено той. Сега вече бях сигурна. Това не беше шега. Той наистина я харесваше и наистина искаше нещо повече от нея. Трябва да бъдат заедно.  Убедена съм в това.