unexpected

chapter 2

25 декември 2009 година

Коледа - най-светлият празник , изпълнен с любов , мечти , щастие , късмет... Е , изглежда , че аз не съм късметлийка. 

Още със събуждането си , усетих канелените бисквити на баба- единственото нещо на този свят , което истински обожавам. Отвивайки меките завивки , покрили тялото ми , станах от леглото и обух пантофите си. Огледах се около мен. Може би Коледата наистина не е толкова лоша. Слезнах на долния етаж , стъпвайки леко и бавно по дървените стълби. С всяка крачка миризмата се засилваше , правейки темпото ми все по-забързано , докато накрая не стигнах кухнята.

-Добро утро , бабо! - усммихнах се , отхапвайки канелената бисквита. 

-Весела Коледа , Соф. - отвърна тихо тя. В миг усмивката ми изчезна и стомахът ми се сви. Преглътнах буцата в гърлото си , възвръщайки усмивката ми, и кимнах. Извадих чиния от стария , кафяв шкаф до хладилника , слагайки няколко от бабените бискивтки в нея. 

-Отивам в стаята си , по-късно пак ще дойда. - заявих аз , завъртайки се към вратата.

-Соф...-каза възрастната жена зад мен.- Знам колко ти е трудно.- типичната фраза. Всички знаят колко ми е трудно , съжаляват ме.- Искам да останеш силна , окей? Заповядай. 

Баба извади от джоба си 50 долара и бавно ми ги подаде , усмихвайки се грижовно.

-Купи си нещо за ядене , или някоя дреха. - погалли лицето ми с два пръста , след което бързо се придвижи към фурната , изваждайки нова дузина канелени лекарства. Същевременно аз вече изкачвах за пореден път стълбите и когато влезнах в стаята ми , първото нещо , което исках да направя , беше просто да оставя чинията , пълна със сладки , и да легна на леглото , заспивайки вечен сън. Девет години мама вече не съществува в моя живот. Девет коледи без моята прекрасна майка , човека , който ме подкрепяше във всяко мое решение и ми помагаше да вървя пътя на щастието. Знаех ли , че така ще стане...

Хванах телефона си и още щом го отключих , звъннах на Ема.

- Кхъм , кхъмм... Как мога да ви помогна?- засмя се тя.

-Здравейте , госпожице Колинс , имам нуждата да разговарям с Вас. - отвърнах със сериозен тон , правейки същата сериозна гримаса , който макар и не на живо , бях сигурна , че Ема виждаше.

-Слушам , госпожо Бърн. Така де , госпожице. - дружен смях последва след изказването , при което аз направих мимика на обида , която разбира се , Ема отново виждаше.