Love at first sight

Четвърта глава

Доминик беше решил да покани всички да ходят на екскурзия. Звънна им.  Естествено те се съгласиха. Той беше решил да ходят на хижа в Банско. Ето, че всички си приготвиха багажа и вече бяха готови за тръгване. Андрю, Емили и Флауър се качиха в колата на Доминик. Аделин, Джеймс и Мира се качиха при Даниел. А Ребека, Емил и Британи в колата на Скот. Те бяха тръгнали рано сутринта, за да имат повече време за настаняване и разходки. Спряха на едно крайпътно кафене, за да закусят. Даниел отиде за кафета.

Закусиха и продължиха пътуването си. Всички обсъждаха къде ще ходят кога и как. И докато си говореха вече бяха пристигнали. Хижата беше великолепна.

След като се настаниха решиха да се разходят наоколо, но момчетата бяха видели един хълм където беше натрупал сняг искаха да отидат там. Първоначално момичетата бяха против, но искаха да пострелят момчетата с малко сняг. След момчетата тръгнаха само Ребека Аделин и Мира. Останалите момичета отидоха в хижата заедно с Андрю Доминик и Скот. Вече изкачиха хълма видяха снега и започнаха да се стрелят Даниел гонеше Мира тя неможеше да тича, а той я хвана през кръста и я събори на снега. Тя не беше много доволна, но после му хвърли една топка сняг в лицето той се засмя и я целуна. Когато останалите ги видяха започнаха да крещят "ооо влюбените ще настинете"... "На любовта не и пречи снега" - крещеше Аделин, а Джеймс изтича до нея и я бутна в снега. Тя се намокри и се наложи той да и даде якето си Джеймс измръзна по пътя до хижата. Те влязоха вътре. След като се постоплиха се изкъпаха и слязоха на вечеря. След вечеря Даниел и Мира отидоха до сауната.

Всички се разпределиха в стаите си. Бяха по двойки. На сутринта бяха решили да закусят и да се качат с лифт до върха и да слязат по пистата за ски. Всички се качиха на лифта той беше отворен и им беше много студено.

Скот беше прегърнал Британи, за да я стопли. И когато почти бяха стигнали лифта спря. Всички се почудиха какво става. Тъй като имаше страшно много място от единия до другия лифт и беше трудно да си говорят всички започнаха да крещят и почти нищо не се разбираше от това което си говореха. Момичетата се изплашиха,защото вече повече от един час те стояха там, а наоколо нямаше никой. Няколко пъти се опитаха да звъннат за помощ, но нямаше никакъв обхват. Те продълбаваха да замръзват всички се бяха прегърнали и стистанали ръката на другия. Бяха се минали повече от 3часа и те започнаха да огладняват за щастие всички си бяха взели раници в които всеки беше сложил нещо за ядене. Опитаха се да отворят раниците, които бяха зад гърбовете им при всяко тяхно мърдане лифтът се клатеше все повече и повече...