Седма глава

62 6 2
                                    

На сутринта когато Мира се събуди Даниел го нямаше. Тя не се притесни, защото си помисли, че е отишъл до тоалетна или нещо подобно. Когато майка и се събуди отиде за кафе, а Мира отиде до баща си хвана му ръката и започна да му говори.
Тате дръж се знам, че ме чуваш. Днес твоето малко момиченце порасна. Точно така днес навършвам 18 години. Тате не ме оставяй точно сега 18години си бил до мен моля те не ми го причинявай не знам как ще живея ако те няма. Искам винаги да си до мен. Тате чуваш ли ме събуди се моля те събуди се.😔
Мира наведе глава и в същия момент нещо стисна ръката и да това беше баща и. Тя се усмихна, а той и прошепна.
"Никога няма да те оставя съкровище винаги ще съм до теб". При тези думи тя прегърна силно баща си. След това в стаята влезе майка и тя беше много щастлива остави кафетата на масата и прегърна мъжа си. Те говориха дълго време, а Дани все още го нямаше. Мира започна да се притеснява звъня му няколко пъти, но той не вдигна. Няколко минути по късно Дани влезе в стаята с големи балони, огромно плюшено мече и букет със сто червени рози и една единствена бяла.

 Няколко минути по късно Дани влезе в стаята с големи балони, огромно плюшено мече и букет със сто червени рози и една единствена бяла

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.

Тя беше много щастлива веднага му се нахвърли, а той и честити рождения ден и я целуна. След това Даниел отиде при бащата на Мира и го прегърна. После го попита:
Дани: Как сте?
Бащата: Не съм много добре синко.
Дани: Ще се оправите.
Бащата: Да, ама ти зетко големи изненади правиш за дъщеря ми.- всички се засмяха😂
Дани: Естествено и по големи ще и правя тя заслужава много и не си представям живота без нея.
Бащата: Браво, браво
Мира се изчерви и прегърна приятеля си.
Няколко часа по късно:
Даниел: Искам да отидеш в хотелската стая, която съм запазил да облечеш дрехите, които съм оставил на леглото и след като си готова да ми звъннеш.
Мира: Но немога да оставя татко.
Дани: Аз ще остана тук докато ти се оправяш, а после майка ти ще остане.
Майката: Скъпа слушай Дани забавлявайте се спокойно аз съм тук няма какво да се случи.
Мира: Е добре. Тогава аз да тръгвам.
Тя целуна баща си и се отправи към хотелската стая.
Когато влезе много се зарадва Даниел и беше взел розова дантелена рокля и високи токчета.
Гледна точка на Мира:
Бях много развълнувана когато видях розовата рокля и токчетата осъзнах колко добре ме познава Дани, а по рано в болницата ми подари 101 рози разревах се от щастие наистина много го обичам! След като я облече се огледа и реши да си оправи косата. Вече беше готова.

Love at first sight Onde histórias criam vida. Descubra agora