В тази история става дума за приятели които се познават от много отдавна скоро повечето от тях ше започнат да разкриват чувствата, които изпитват един към друг. Ше има ли разбити сърца и влюбени двойки?
Прочети историята и ше разбереш...
Всички бяха много уплашени и вече умираха от студ. Не се знаеше кога ще слязат. Лифта вече два дни не мърдаше, а помощ от никъде не идваше. Момчетата вече полудяваха всички бяха измръзнали. Гледна точка на Мира: Офф много е студено❄️ Как никой не се сети да ни потърси два дена вече сме тук. Скот явно вече го беше хванала параноята, защото говореше, че не било толкова високо, и че щял да скача от лифта да ходи да търси помощ. Разбира се всички бяхме против неговата глупава идея. Та той щеше да се приземи на парчета беше много високо.😨Но той си е такъв поема рискове без да мисли за себе си. Британи крещеше СКОТ НЕДЕЙ НЕ ГО ПРАВИ тогава ние също започнахме да крещим аз и Британи най сетне го връзомихме. Трети ден висяха над гората. Всеки мрънкаше колко е гладен и измръзнал. Ето, че се появи помощ над тях летеше един спасителен хеликоптер и с мегафон крещяха, че ще ги спасят всички бяха много щастливи.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Хеликоптера се приближаваше до лифта бавно, за да не се закачи случайно. Първо се качиха Андрю и Емили, а след тях се качваха Мира и Даниел той държеше Мира здраво, за да не падне. Всички се бяха качили и потеглиха. Когато се прибраха обратно в хижата всички отидоха по стаите си и си взеха по един горещ душ. Гледна точка на Емили: Успяхме да се спасим колкото и страшно да беше се радвах, че все пак три дена бях долепена за Андрю. След това всички слязоха на вечеря всеки говореше за случилото се през последните дни. На сутринта всички се събудиха от шума, който идваше от стаята на Емил и Ребека. Те крещяха и по едно време се чу трясък. Всички се уплашиха и излязоха от стаите като започнаха да се питат какво е станало никой не знаеше какво се случва. Флауър почука на вратата отвори Емил и каза ядосано: - какво искате? Мира: чухме шум и се притеснихме. Емил: няма за какво да се притеснявате просто с Ребека се скарахме нищо сериозно. Връщайте се по стаите си. Доминик: хайде хора чухте го не е нищо сериозно. Всички се върнаха обратно в стаите си, за да се приготвят и да слязат на закуска. Когато всички вече бяха на масата забелязаха, че Памела и Емил слизат с куфарите си. Тогава всички излязоха и започнаха да ги разпитват какво е станало и къде отиват. В последствие разбраха, че са скъсали и сега ще се прибират. Никой не беше доволен от този факта, но нямаше какво да се направи те вече го бяха решили. Емил и Ребека се качиха в автобуса, но всеки беше седнал възможно най-далече от другия. Те се прибраха. Всички други останаха в хижата. Джон: това е ужасна почивка. Аделин: не е чак толкова лоша имахме и хубави моменти. Джон: и кои са те? Аделин: когато се целихме със снежни топки когато се разхождахме когато бяхме заедно нима това беше лошо, а Джон? Джон: не това беше супер, но аз говоря за лифта за Емил и Ребека. Всички бяха в лошо настроение. Даниел предложи да се приберат. Всички се съгласиха. На следващия ден. Всички си събраха багажа. Качиха се по колите и потеглиха. Всички се прибраха по къщите си. Един месец по късно. Всички се бяха събрали на една беседка. Емил все още беше свободен. Момичетата обсъждаха предстоящия рожден ден на Мира, а момчетата слушаха предложенията на Даниел за подарък на Мира. Оставаха два дена до рождения и ден....
