Тя е само на 21 и живее сама.
Той е на 21 и спи всяка вечер с жена.
Какво ще стане когато съдбата срещне Тайлър и Луиза?
Дали той ще промени навиците си заради едно момиче?
Еми прочете и ще разберете...
****Лиз**** Той ме остави пред нас и си тръгна. Не разбирах какво става но не ми и пукаше. Аз не го познавах нито пък искам вече да го познавам. Преди тази вечер исках да го опозная но след тази негова постъпка не искам дори и да го виждам... Реших да не се затормозявам с повече мислене за този и затова си легнах и започнах да чета книга...
*****Тай****** Гадно ми е,че постъпих така но за нея така ще е по добре. Не знам какво чувствам към нея но съм уверен,че не е омраза. Пък и аз не съм момче за нея,изглежда ми твърде невинна..
****На следващия ден**** *****Пейч***** Аз,Даян и Лизи чакахме Вики и Карлос да се появат... Не чакахме дълго и те се появиха. Поздравихме Карлос за работата му в университета като учител по фотография... Той имаше брада и беше само на 23 години.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Седнахме в кафето до университета. -Е как мина срещата?-попита ни Вики. -Аз и Даян си прекарахме страхотно,нали така Даян?-казах. -Да но за Лизи май вечерта не е била страхотна!-каза Даян и погледна към нея. -Нее е вярно беше много хубаво,той е много мил и забавен!-казх и се усмихнах. -Добре!-каза Вики поглеждайки я не вярващо..
********Лизи******** Реших да питам Карлос дали може да ме включи в неговата група и каза,че ще опита да направи нещо по въпроса,а до тогава ще трябва да търпя онзи....
******Даян******* Часовете бързо свършиха и беше време да ходя да си взимам мотор. -Ей кой ще дойде с мен да си купя нов мотор?-обърнах се към момичетата. -Аз ще ходя с Хари на кино!-каза Пейч. -А аз ще помагам на Карлос да се премести в апартамента ми!-каза Вики. -Еми ти Лизи?-обърнах се към Лиз. -Еми аз имам интервю за работа!-каза. -Сериозно ли бе дееба? -Съжалавам!-извиних се. Супер сега с кой ще отида?... Вече бях сама. Момичетата си тръгнаха. Седях и гледах нечий мотор паркиран отсреща. Кой по дяволите кара такъв як мотор? Беше Suzuki Hayabusa. Доста е як. След малко се появи Люк. Той се насочи към мотора. Явно беше негов. Отидох при него. -Доста е як!-казах му. -Знам!-каза той. -Чудех се понеже приятелките ми не могат да дойда с мен,ти би ли дошъл с мен,това не е среща!-казах. -Защо не,качвай се!-той ми подаде каската си и потеглихме...
