Тя е само на 21 и живее сама.
Той е на 21 и спи всяка вечер с жена.
Какво ще стане когато съдбата срещне Тайлър и Луиза?
Дали той ще промени навиците си заради едно момиче?
Еми прочете и ще разберете...
*****Лизи**** Не беше трудно да се науча да ходя на токчета. Отне ми само два дни. Засмях се като казах само два дни. Огасих лампата и си легнах. Утре беше интервюто ми за работа....
***На сутринта*** Станах рано,за да мога да се оправя. Няма да лъжа бях притеснена за интервюто. Вдигнах се от леглото и не насочих към банята. Имаше ми се да се взема от мойта успокояваща вана но нямах време и затова си взех душ. След като се изкъпах отворих гардероба си. Извадих си черна рокля по тялото и чисто черни токчета.
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
Изправих косата си и я оставих да се спуска свободно. За грим,освен спирала не сложих нищо друго. Сложих си малко парфюм и излязох. Качих се в колата,която господин Йорк беизпратил да ме вземе и тръгнахме...
*****Тай**** -Трябва ли да ходя?-говорех на леля се докато ми оправяше вратовръзката. -Трябва,синко!-каза леля ми. Изофках. -Хаха,не завиждам на гаджето ти!-каза. -Нямам гадже!-казах. -Дали!-погледна ме леля ми. -Да!-отговорих и. -Добре,а защо тогава доведе онова момиче в стаята си онази вечер!- каза леля ми. -Аз,просто и направих услуга!- казах. -Харесваш я нали?-попита леля ми. - Не!-казах рязко. -Скъпи,леля ти знае как гледаш когато обичаш!- каза леля ми. -Аз не я обичам!-строго заявих аз. -Добре,добре но да не кажеш,че не съм те предупредила!- каза леля ми и си тръгна. Погледнах часовника си. Закъснявах както винаги. Все тая. Качих се в черния си джип и завъртайки ключа спомените ми с Лиз от онази нощ,от сутринта и преди малко изпълниха ума ми,нима беше възможно да съм влюбен в Лиз? Не това не е възможно. Запалих отново колата и потеглих....
*****Лизи**** Стигнахме до голяма зграда. Благодарих на шофьора и влязох в сградата. Всичко беше в стил бяло и черно. Беше много хубаво,а аз бях много притеснена. Едно момиче ме посрещна на входа и ме накара да я последвам. Направих го. Заведе ме до последния етаж. Всичко беше много хубаво и скъпо. Тя ме съпроводи до кабинета на шефа ми и се тръгна. След като си поех въздух влязох вътре. -Добър ден г-н Йорк!-поздравих. -Добър ден!-кимна ми той. -След малко ще дойде истинският ти шеф,но закъснява,така,че седни тук!- каза господин Йорк посочвайки ми дивана. Седнах. -Какво имаше впредвид под "истинския ти шев" -Искаш ли нещо за пиене,кафе или чай?-попита ме г-н Йорк. - Не благодаря!-отказах му.... Мълчахме някъде десет минути и телефона му звънна. Успях да чуя само"г-н Йорк той пристигна"...
