One love story(Още една любовна история) (Завършена)

8 Глава.

***Седмица по късно****
        ***Пейч****
От седмица не сме виждали Лизи.
Нито пък сме говорили с нея.
Всякъш потъна в дън земя.
Имахме много да и казваме....
Беше събода и аз имах среща с Хари.
Не знаех дали да му вярвам имайки в предвид, че все още не го познавам добре.
Все пак сме излизали само два пати.
Станах от леглото и отидох в кухнята.
Мама ми беше направила палачинки...
След като приключих с закуската си и почистих се качих горе.
Взех си душ.
Застанах пред гардероба и започнах да го разглеждам.
Той не ми каза къде ще ходим и затова си облякох нормални дрехи.
Черни дънки с черен потник и черно късо кожено яке.
Обух си бели адидаски и излязох....
Бяхме се разбрали да се чакаме пред училище но него го нямаше.
А ето го.
-Съжалявам, че закъснях! - извини се той.
-Нищо! - казах.
Отидохме да пием по едно кафе, а после той каза, че има изненада.
Много въпроси се въртяха в главата ми но не смеех да му ги задам.
Оставих го той да говори.
Той:Еее разкажи ми за себе си!
Аз:Еми какво да ти разкажа, живея с мама, обичам да се разхождам и така!
Той:Добре!
Аз:Е разкажи сега ти за себе си!
Той:Еми живея с баща си,и аз обичам да се разхождам!
Супер имахме нещо общо.
Исках да го попитам за майка му но се отказах.
Реших да ползвам ефекта на огледалото.
След като се стъмни отидохме до тях.
Къщата му беше огромна.
-Еха!
-Да нали, много е голяма, голяма и самотна! - каза той и прекрасната му усмивка се скри.
Аз останах в хола му, за да го изчакам...
След няма и десет минути той слезе.
Беше се преоблякъл.
Тъмно сини дънки и черна тениска.
Носеше ключове.
Той ме хвана за ръката и ме поведе нанякъде.
Заведе ме в гаража.
Отключи джипа си.
-Качвай се! - каза отваряйки ми вратата.
Качих се, после и той.
Той изкара колата и тръгнахме.
Излязохме извън града.
Усещах само адренали в стомаха си.
Карахме някъде към двадесет минути и той спря.
-Имаш ли ми доверие? - попита ме той.
Не знаех какво да му кажа.
Вярвах ли му, не му ли вярвах?
То и аз не знам но реших да поема риска и казах да.
Той ми завърза очите.
Кара към десет минути и спря.
Помогна ми да сляза от колата и ми отвърза очите.
Бях удивена от гледката.
Бяхме на хълм от него се виждаше целият град.
Имаше одеяло и кошница.
Ние седнахме, а той извади две чаши и сипа вино...
Говорихме си на всякакви теми и не исках всичко това да свършва но ако скоро не си облека нещо ще замръзна.
Започнах да треперя.
Той ме забеляза.
Той:Сега се връщам!
Той отиде до колата, а когато се върна ми донесе едно спортно горнище.
Миришеше на него и беше меко.
Вдишах силно, за да усетя аромата му, а той се засмя.
-Хаха, харесва ли ти? - попита ме той.
Аз леко се изчервих и поклатих глава.
-Твое е! - каза.
Нима туко що ми подари горнището си.
Бях на седмото небе от щастие.
Внезапно той се приближи, за да ме целуне, а аз глупачкатс се от дръпнах.
Той:Беше твърде прибързано, извинявай!
Аз не знаех какво да кажа и само измърмолих.
-Ще ме за караш ли у нас?
-Разбира се! - каза.
По време на пътя никой не каза нищо.
И на вратата пред нас пак нищо.
Аз му върнах горнището, просто не можех да го задържа след това което се случи.
Сълзите ми започваха да се показват.
Качих се в стаята си и легнах.
Гледайки белия таван спомените от преди малко отново излязоха на показ в ума ми.
Беше доста късно и затова отидох взех си душ и си легнах....