Училищният стол

Глава I: Въведение

Беше обяд. В техникума по хранене, 8"а" клас имаха математика с г-жа Петкова. Всичко изглеждаше нормално, но това щеше да се промени много по-скоро отколкото очаквате.

1-ви номер в класа беше Аврора. Тя бе едно много жизнерадостно и добро с всички момиче, но когато я настъпиш, винаги после съжаляваш. В часовете попринцип внимава, но днес нещо беше различно. Беше разсеяна. Сякаш притеснена. Дори леко уплашена. До нея седеше най-добрата й приятелка Ина. Тя имаше необикновени сребристи очи и черна като нощта коса. Тези очи държаха хората около нея всеки път на нокти, защото лисичето й изражение подсказваше, че може да те нападне по всяко едно време, ако поиска. На първия чин от втората колона стояха близнаците Чинчо и Чочко. Те бяха точно като клонинги. Дори и родителите им ги бъркаха. И двамата носеха тъпата усмивка на баща си, който бе мафиот. Рижавите им коси стояха по един и същи начин. Носеха еднакви дрехи и обувки. Зад тях стояха Калина и Есхил. Целият клас знаеше, че тези двамата тайно се харесват, дори и самите те си го знаеха, но бяха твърде срамежливи да го признаят един на друг. Приличаха си по начина на мислене и по мнението за дадени въпроси. Нали знаете онези моменти, когато с момчето/момичето, което харесвате,си засечете погледите, гледате се дълго и се изчервявате като исландец на почивка на Хаваите. Ами това се случваше доста често. Бяха най-добри приятели, но за сега само това. До тях стояха Ейвън и Шарлота. Семействата им се познаваха добре и ето защо когато в този новосформиран клас трябваше да си изберат до кого да седнат, те се събраха на един чин, защото се знаеха от преди 8 години. Ейвън(по-познат като сваляча на училището) постоянно задяваше своята съученичка, но тя вече му бе свикнала, защото той правеше така с всички момичета, които срещнеше. Не беше особено красив, но свиреше прекрасно на китара и владееше езика на любовта - френския. Шарлота бе много умна и отгворна, родена в богато семейство, но е изпратена да учи в този техникум, за да може да се научи да общува и с други хорица, и да намери нови приятели. Обличаше се като другите с униформа, но беше украсила дрехите си с много брокат и пайети, по начин, по който да не й направят забележка. Даваше невероятни съвети на всеки, който я попиташе, какво е добре да носи за дадено събитие. Това момиче имаше талант. Зад тях стояха Рамона и Октай. Тя тренираше художествена гимнастика, затова беше слаба и фина. Като едно малко и невинно цветенце, тя красеше стаята с чара и позитивната си енергия. Винаги вижда всичко от хубавата му страна и може да окуражи всекиго. Момчето до нея е абсолютна нейна противоположност. Слуша тежък метъл, облича се вечно в черно и е затворен в себе си. Не е двойкаджия, както повечето бихте си помислили, той е от този тип ученици, които са редовни, но все не им достига малко до отлична оценка.Голям песимист е и дори на бялото казва черно. Но негова огромна слабост са малките животинки, от типа на насекоми и влечуги. Между другото като домашен любимец имаше змия. Тези двамата са като Ин и Ян, но тъй като противоположностите се привличат, те се допълваха взаимно и се разбираха повече от прекрасно. От дясно се разполагаха Бат' Герги и Бахур, с фамилия Патканов. Бат' Герги беше типичния геймър, който прекарва 36/24 часа на тилифонката или компютъра. Изпитва затруднения по всички възможни предмети в училище, освен Информационните технологии - беше най-добрия от всичките 8-и класове. На външен вид е като мърша, затова и имаше този прякор - Герги Мършата. Приятелят му, Бахур, е дървен философ. Това е човекът с безбройните въпроси, благодарение на който целия клас се забавлява, и така времето от часа минава по-бързо. Както можете да се досетите, неговата любима, захранваща мозъка му, храна е... БАХУРЪТ. На последните два чина стояха, разделени от класната, последните, но не по важност, герои в нашата история. От колоната към прозореца се разпростираше Михаил. Не беше много висок, а и имаше лек (не беше въобще лек) мустак, затова го наричаха още Мишока ;). В часовете много говореше и дори не знаеше понякога какъв час караше класът му. Госпожите виждаха това и, естествено, това бе причината той да бъде най-често изпитвания сред учениците. Той твърдеше, че има много красива приятелка в друго училище, но ако се загледате в маниерите, дрехите, лицето и оценките му, това е почти невъзможно. И сега идва ред на нашия любимец и главен герой в тази история...

То седеше на последния чин, откъм вратата. То е. Неговото име е... Курбан-Катма. То бе кръстено на баба си-Катма и на дядо си - Курбан. Родителите му не са искали да обидят нито един от роднините си и затова са взели компромисно решение, но това е повлияло силно на детството на Курбан. То си е играло и с момичета, и с момчета, но не е знаело какво е... И сега също не знае... Не знаем дали въобще някога ще реши...Надеждата умира последна...То беше един от образите в класа. Имаше дълга коса. Обличаше се с момчешки дрехи единия ден, а на другия носеше рокля... Но вече му бяха свикнали. На никого не му пукаше какъв е...Така де... Какво е... Беше част от класа и си го обичаха. Имаше някакво очарование.За оценките няма да говорим, ама си беше двойкаджия. В часовете се любуваше на лампата в стаята, с тотално олигофренска усмивка на лице, опитваше се да осъществи телепатичен контакт с Ванката от съседния клас или пък мяташе хартийки към Мишока, с надпис: "#якмустак". За обяд във вторник си носеше прилежно увита в кърпичка желирана шкембе чорбичка. А иначе през останалите дни носеше цели тенджери с курбан, за да може целия клас да си похапва през междучасията. То не признаваше хляба, затова вместо него ядеше катмички, от които естествено отново всеки можеше да си вземе. Обичаха го дори и от другите класове, защото храната, която носеше, не можеше да бъде изядена само от 14 човека, без да броим всички госпожи, които след часовете си се навъртаха около стаята на 8"а", за да си изпросят по някоя катмичка или купичка с курбан. Тъй като това бе техникум по хранене, готвачките минаваха, вземаха си от супичката, и даваха оценки от 1 до 10 с табелки.

Това е началото на историята ни, с което искаме да ви представим героите. Надяваме се да ви е харесало и да проследите и останалите части.

Благодарим за вниманието!!!