Училищният стол

Глава III: Наркотик или отрова

 Та както стана ясно в предишната глава, нашите герои вече седнаха да обядват. Събраха 3 маси и така всички се настаниха удобно. Всеки си беше намерил другар, с който да си говори. Основна тема сега беше мисълта на деня. Размишляваха върху нея и се опитваха да си дадат примери от живота.  Повечето вече бяха примряли от глад. Нахвърлиха се стръвнишки върху храната и започнаха да ядат. Курбан-Катма си разви салфетката с прибраните от стаята катмички. Бавно си взе една, помириса я( той така попринцип правеше, защото искаше да е сигурен, че катмичката му е прясна и готова да влезе в стомаха му), взе вилицата и забучи плавно заместителя на хляба, с другата ръка хвана лъжицата и започна да гребе от супичката. Дори и да го описваме, тази гледка си заслужава да се види. Хвърчаха капки от храната навсякъде около него. Издаваше някакъв звук, наподобяващ смесица между раждаща крава и лаене на разгонени кучета, които в същото време гонят разгонени котараци, докато те се бият и издават своя боен вой за заплашване на противника. Просто... Няма достатъчно думи... Та както и да е. Нека да продължим нататък. Близнаците бяха седнали един до друг, но не това беше странното, а това че всяко едно тяхно движение беше еднакво. Можеше да се наблюдава как 2 клонинга се хранят доволно в училищния стол. Есхил и Калина естествено отново стояха един до друг, гледаха се, обсъждаха Пенчо Славейков и старогръцката митология ( бяха страстни почитатели на литературата и българския език, имаха таланта да пишат есета, преразкази и др., а това също и им харесваше). Отново на моменти се изчервяваха, като току що хапнали, подлютена от Курбан-Катма, шкембе чорбичка (а то си слагаше цялата купичка с лют пипер, добавяше 3 пакетчета черен пипер  и като край слагаше 10-15 щипки сол;)). Рамона седеше до Шарлота и двете явно се разбираха чудесно. Рамона подтикваше своята приятелка да развива своя талант, като рисува скици, шие дрехи, изпробва нови дизайни и още куп други занимания. Но в живота нищо не е толкова лесно. Естествено по пътя към успеха има безброй пречки, които трябва да бъдат преминати. Една от тях се оказват родителите на Шарлота. Те смятат, че професията шивач е за бедните, а не за хора "като тях". Заплашваха я, че ако продължава с тези, така наречени, "глупости", ще я отпишат от това училище, защото явно й е влияело зле.  Тя се опитваше да не обръща внимание на всичко това, а даже напротив, мотивираше се да покаже какво може на майка си, на баща си, на класа и дори, нека да кажем, и на света... Обичаше да дава съвети за модата на всички, с които общува, а и на тях им беше интересно да чуят мнение, близко до професионалното. Основните теми на разговора между двете приятелки, както можете да се досетите, бяха модата и момчетата;). Няма да издаваме какво са си говорили,защото казаното между момичета, си остава между момичета. На края на масата седеше Октай, който си беше сложил черните слушалки, но явно звукът беше толкова силен, защото всички около него чуваха рока, който кънтеше в столовата. Не обръщаше голямо внимание на съучениците си. Бе се вглъбил в себе си. Не общуваше много, но си личеше, че все пак му е приятно сред тези хора. Както обикновено си беше супер спокоен и отпуснат. Сякаш не можеше да се развълнува нито за миг. Изведнъж, докато ядеше супата си, окапа черната си тениска с надпис "Marilyn Manson" и снимка на групата. За разлика от всяка примадона, която като види петно по новата си блуза, започва да вика, да припада от притеснение, да се сърди на половината свят, като не им говори, а другата половина - да я псува, лицето му беше каменно. Нямаше никаква емоция. Съвсем спокойно си взе една салфетка, избърса петното, и продължи със своя обяд, без никой друг да разбере какво се бе случило. До него стоеше Ейвън. Той всеки ден носеше своята китара и се опитваше да включва в разговора някоя мъдра мисъл на френски, за да се прави на много умен пред момичетата;). Той не биеше на очи. Беше се замислил за нещо. На отсрещната страна Бат' Герги и Мишока играеха Тривиадор, но не се представяха особено добре. Не можеха дори да прочетат въпросите на време, за да отговорят. Викаха, псуваха останалите участници, блъскаха телефона, но не им помогна особено. Отново загубиха. Понякога, за да им даде едно рамо, Бахур им казваше какво да пишат на някои запитвания и, естествено, винаги се оказваше прав. Но тази помощ се заплащаше солидно. Те трябваше да търпят неговите философски размисли върху темата му за тази седмица- "бананите". Разказваше къде се срещат, кога са узрели напълно, полезни ли са и много други, но не можеше да си даде отговор на "Защо бананите са жълти?". Размишляваше денонощно и накрая стигна до извода, че не му пука. Беше оставил своята купичка, с нарязан на парченца бахур вътре и подканваше всички да си вземат, но не му обръщаха внимание. Той виждаше това, ядоса се и накрая извика, така че дори и готвачките се стреснаха:
- КОЙТО ОБИЧА БАХУРА, И ОТ ДЪЛГО ВРЕМЕ СИ МИСЛИ ЗА НЕГО, НЕКА ДА ЗАПОВЯДА ДА СИ ВЗЕМЕ ОТ МОЯ!!!!!!!!!!
Всички го изгледаха с погледи пълни със страх, любопитство и изненада, но накрая за да не го обидят си взеха по парченце. Някой не го харесаха, но пък се направиха на бахуролюбци пред съученика си.
Разговорите между децата продължаваха. Изведнъж Аврора се обади:
-Когато видяхте новата готвачка, каква беше вашата мисъл?
Всички в един глас описаха впечатленията си, сякаш са програмирани да го кажат, по точно определен начин, в точно определено време. За миг се появи дълбока тишина... Беше зловещо... Само сърбането на Курбан кънтеше в празния стол... Аврора, за голяма изненада на класа, леко и потайно се усмихна. Започна да обяснява:
- Реших да изпробвам нещо, което баба ми беше разказвала. Когато избрания определи дадено мнение по въпрос в съзнанието си след това се съсредоточи върху определена група от хора, променя мислите им. Те започват да разсъждават напълно еднакво. Готино, не мислите ли?!:)
Всички се спогледаха. Някои вече очакваха всичко от това, привидно добро и мило, момиче, но други не можеха дори и сега да повярват. За това винаги има решение. Аврора сбърчи вежди, измисли определено изречение и погледна към съучениците си. И дойде моментът на истината:
- Кажете какво си мислите в момента.
И в един глас 12 човека казаха" Ако Курбан-Катма не се научи да яде по-тихо, ще взема таблата, върху която е храната, и ще го пречукам от бой с нея!!!". Естествено всички си го мислиха само без Катмата. Той дори не разбра какво стана, ами продължаваше да си сърба от манджичката. Настана тишина... Нека да си представим, че Курбан не сърба вече... Съжалявам много... Това е невъзможно... Той живее, за да сърба... Само да бяхте там да го чуете... Майчице миличка... Та, нека да се върнем към темата ни.
Аврора се усмихна широко и извика:
- Успяяяяяяяях!!! Направииих гооо!!!
Приятелката й, Ина, се усмихна топло и я поздрави за постижението.
До сега почти всички вече се бяха наяли, само Аврора не бе хапвала нищо от столската храна. Взе плавно лъжичката и загреба от супичката в купата пред себе си. В момента, в който рецепторите й докоснаха течността, тя изплю всичко и се развика:
-Не яжте от супата!!! Отрова!!! Отрова!!! Има нещо в нея!!!
Но вече всички се бяха наобядвали... Беше твърде късно за каквито и да било мерки...
Нищо не се случи след като момичето предупреди приятелите си. Никой не се чувстваше зле. След 1 час вече дойде време да си тръгват и точно в последния момент се случи най-лошото... Есхил и Калина един след друг припаднаха. Без никакво предупреждение... Просто изведнъж се строполиха на земята без да могат да говорят или да правят каквото и да било... Някои ги заболя коремът и едвам се сдържаха да не повърнат. Аврора съжали защо не ги бе предупредила по-рано... Само Курбан-Катма беше добре. Явно след цялата тази така подлютена шкембе чорба, организмът му можеше да понесе всичко. Ейвън и геймърите не бяха яли от супата и се чувстваха добре, но нещата при останалите на бяха толкова розови... Бахурът се държеше като дрогиран. Не знаеше къде се намира. Беше съвсем леко агресивен. Очите му се зачервиха и започна да пее"Шушана", така че да може да разбере целия квартал, че той знае цялата песен наизуст. По едно време даже тръгна да се блъска в стените. Събори Бенджамин-а и фикуса, счупи една саксия с, изсъхнало вече в нея, цвете. Приятелите му едва го одържаха. Беше лудница, а сякаш готвачките не се намесваха нарочно. Двете приятелки не се бяха натровили и, ето защо, поне не се държаха като ненормални. Просто се бяха парализирали при вида на всички свои близки в това състояние. Октай не беше агресивен попринцип, но явно само през повечето време... Отиде при мястото откъдето се вземаха таблите, започна да блъска, удря, рита, вика на готвачките защо няма още храна, че ще ги съди, затова че е дал толкова пари за едно нищо и още други глупости, при което, още по-учудващо, никоя от лелките в стола не му обърна никакво внимание. Сякаш бяха слепи за очевидното. Едвам го успокоиха приятелите му. Аврора заедно със своята приятелка, Ейвън и геймърите помагаха на пострадалите от обяда... Близнаците, които също не ядоха от супата, се бяха присъединили към тях. Осмириха буйстващите и се заеха с най-важното... Извикаха линейка за припадналите...