Училищният стол

Глава V: Първото убийство

Тази глава е по-различна от останалите. Предупреждаваме, че има особена жестокост в действията на някои от героите. Не се препоръчва за хора със слаби сърца!!!!!

И ето отново започваме с обикновеното ежедневие. Часовете си минаваха. Тестовете също. След връщането на новата двойка в училище след преживяването им в болницата, беше настанала голяма врява сред учениците. Всички правеха намеци и викаха " горчиво", но Калина и Есхил не се поддаваха. След време вълнението отшумя. 8"а" клас имаха днес 7 часа и след като мина и последния, вече беше дошло време за обяд. Макар всичко случило се в стола, съучениците искаха отново да отидат на обяд там. Сякаш някаква невидим сила ги дърпаше оттам и тайничко им прошепваше" Елате, мили дечица! Елате! Няма нищо страшно! Няма да ви нараним!". Аврора продължаваше да усеща злото, но явно и тя не можеше да устои на това злокобно привличане.
Стана време за обяд и вече в пълен състав класът отиде да обядва. Взеха си по една табла и зачакаха лелката. След по-малко от минута същата жена се появи пред очите им. По нея нямаше нищо променено в сравнение с миналия път. Отново носеше мрежичка за коса и се усмихваше широко. Започна да обяснява какво имаше за обяд. За предястие- зеленчукова супа, основно-пиле с картофи и за десерт- ябълка. Мисълта за деня бе: " Кръговратът на живота продължава. Ние ще живеем, те ще умрат.". Всички се чудеха кои ще умрат, но готвачката с нищо не им подсказа какъв е отговорът. Те трябваше да го намерят сами. Какво ли щеше да се случи?... Сложиха храната в таблите, взеха си прибори, събраха масите и отново седнаха заедно и започнаха да си хапват. Изведнъж тънък и звънлив писък проряза образувалата се тишина:
- В супата ми има мухаааааа!!!- извика се Шарлота.
Учениците погледнаха в супата и там наистина имаше муха. Умрялото й и безжизнено тяло се рееше свободно в течността. Рязко стана, взе супата със себе си и се отправи към кухнята на готвачките. Тъй като не знаеше къде се намира тръгна по коридора с надеждата, че скоро ще се отзове пред желаното място. Мястото беше пусто. Чуваха се само стъпките на момичето. Нещо привлече вниманието й към стената. Оказа се нищо важно и затова извъртя главата си напред, за да продължи пътя си. Но пред нея изневиделица се беше появила една жена, привидно готвачка, заради мрежичката за коса, черпака в ръка и бялата престилка. Размениха си няколко думи. Шарлота обясни защо е недоволна, а жената я изслуша внимателно. Накрая стигна до заключението, че е хубаво да се покаже и на другите готвачки какво се е допуснало и че не бива да става тази грешка пак. Посочи на момичето пътя към кухнята и, естествено, я придружи. Минаха много тъмни и пълни със завои коридори, слязоха в подземието на училището, където явно се намираше кухнята. Ухаеше на манджа от далеч. Най-сетне стигнаха до едни метални врати, които бяха отворени от любезната госпожа. Подтикна Шарлота да влезе и да се запознае с останалите. Тя нямаше как да откаже и се съгласи. Разговорът започна:
- Извинете ме, но в супата ми има муха! Това може да донесе много болести!
-Не, млада госпожице, по мухата ви има супа!
Няколко други жени се промъкнаха тайно зад момичето и затвориха плътно вратата, заключиха я и пуснаха металния ключ във врящата супа в една от тенджерите. Вече нямаше връщане назад. Шарлота осъзна в каква беда бе попаднала твърде късно. Още преди да извика за помощ, макар че тук никой нямаше да я чуе, уж милата женица извади един много добре подострен нож от задния джоб на дрехата си, подхвана детето за ръката и с най-голямата прецизност опря ножа във врата на нашата героиня. Шарлота изпусна купата със супа на пода и порцеланът, от който бяха купите, се счупи на хиляди парченца-точно както надеждите й за бягство от този капан. Жената тихо прошепна в ухото на жертвата си:
- Не се тревожи! Всичко ще бъде наред, съкровище! Само не се съпротивлявай и няма да умреш толкова болезнено!
Само от мисълта за смърт я пробиваха тръпки, а знанието, че вече няма накъде да ходиш и че скоро настъпва последния ти час на съществуване на тази планета направо я побъркваха. Опита се да се съпротивлява, но бе прекалено слаба за хватката на нападателя си. Една от готвачките тръгна към момичето със спринцовка. Това бе последното нещо, което Шарлота видя, преди да се събуди окована с вериги в стая миришеща на смърт и злодеяния. Била е упоена! По стените имаше следи от ноктите на борели се за живота си хора, измъчвани жестоко. По земята имаше следи от леко засъхнала кръв, явно която не е успяла да бъде изчистена навреме. Гледката би потресла всеки човек, свикнал на филми на ужасите. От тавана висяха въжета под формата на бесило. Над вратата само муждукаше лампа,която внасяше единствената светлина в стаята. Нямаше прозорци. Само една единствена врата. Дали тази стая бе част от кухнята или не? Тя не знаеше. Можеше само да предполага, но това нямаше да й бъде от полза. Важното сега беше да се измъкне от тук. Ръцете, краката и вратът й бяха приковано за стената с вериги дебели повече от 3 пръста. Нямаше признаци, че могат да подадат отнякъде. Всичко бе изпипано от професионалист. Не й оставаше нищо друго освен да вика за помощ, но това й изигра много лоша шега. В това затънтено помещение никой нямаше да разбере, ще някой е в опасност. Викаше ли викаше, но нямаше никого... Ехото й отекваше в празната самотна и студена стая. Изведнъж вратата се отвори с трясък и вътре нахълтаха няколко готвачки въоръжени с последни модели уреди за мъчение.
- Охооо, я вижте тук! Нашата спяща красавица се е събудила от дълбокия си сън. Готова ли си да си поиграем, малката!?
Това, което се случи след тези думи, не се препоръчва за хора със слаби сърца. Жестокостите, извършили се в стаята си остават в стаята.
Готвачките извадиха добре подострените си ножове и се насочиха към безпомощната си жертва. Започнаха да я оглеждат, както месарят оглежда едно голямо парче месо преди да го нареже на безброй малки парченца. Взеха един парцал навиха го на топка и го пъхнаха в устата на момичето. То нямаше как да се противопостави. И мъченията започнаха.
Една от готвачките взе ножица и започна да реже един след друг пръстите на лявата й ръка. Топлата кръв се разля върху студения под. Прорязващаболка се разля по тялото на Шарлота, но не това бе по плашещото. След това изчезваха един по един и пръстите на дясната й ръка. Друга готвачка взе една брадва, замахна и отсече и двата й крака. Дойде ред и на ръцете. Вече Шарлота не можеше да изпитва болка. Заради загубата на кръв вече не беше в съзнание. За няколко секунди пред очите й минаха всички най-хубави и най-лоши мигове в живота й досега. Вече не виждаше нищо. Вечния мрак се спускаше над очите. Какво се случва след смъртта само тя може да знае. Дано да е по-добро от това, което е било на земния й живот. Дано е нещо, което заслужава. Отсякоха и ръцете й. Като край отсякоха и главата й. Бяха си приготвили един буркан с безцветна течност вътре, в която сложиха главата, за да я запазят като трофей. Изсмяха се зловещо и напуснаха мястото на престъплението. Сега настъпи още по зловеща тишина в стаята. По земята бяха останали само остатъците от тялото на едно невинно 14-годишно момиче. Лампата угасна, точно както живота й.
На следващия ден времето беше прекрасно. Тревата току що бе покарала. Дворът се беше раззеленил. Не места се виждаха странни купчинки пръст, една от които беше по-голяма от останалите. На малко хора това им направи впечатление, но пък те си мислеха, че това е дело на градинаря, но дори той не знаеше от къде са се взели тези купчинки. Не се зае със задачата да разбере, защото не твърде мързелив да подравнява двора отново. Остави го така.
Същата сутрин в 9:00ч., както обикновено, едно момиче разхождаше кучето си в двора на училището. Но нещо не беше наред. В момента, в който кучето приближи една от малките купчинки, започна да лае, като полудяло. Стопанката му не можеше да го спре. Лаят ми се носеше из целия двор и учениците започнаха да се оглеждат през прозорците какво става. Но кучето не спираше. Портиерът излезе, за да разбере какво се случва. Направи забележка на момичето и й каза да си тръгва, но кучето не беше съгласно. Опитаха се да му сложат каишка, но то се дърпаше, скачаше, ръмжеше, лаеше. Накрая, за да го накарат да спре извикаха градинаря. Портиерът се бе провикнал към стаите на учениците да не обръщат внимание на случващото се и да си продължават часа. Градинаря взе една лопата и започна да разравя насъбралата се пръст. След няколко минути, дъхът му секна. На дъното на образувалата се дупка имаше овалян в кръв и мръсна кал отрязан човешки крак. Писък проряза тишината. Всички ученици и учители вече се събраха на прозорците, за да видят какво се е случило отново. Никой не можеше да опише ужаса в очите на всички. Някой от горните етажи се извика " Ми той умрял, ма!" и получи всички възможни мнения. Едно се засмяха, други го напсуваха за неуважението му, но по-голямата част дори не му обърнаха внимание. Бяха в шок. Градинарят и портиерът се опитаха да накарат учениците отново да се приберат. Учителите също се включиха, но вече беше невъзможно часът да бъде продължен спокойно. Градинарят продължи да разравя купчинките и накрая дойде ред на най-голямата. Там, както можете да се досетите, се намираше тялото без глава, ръце и крака. На човека му стана лошо и направо припадна до дупката. Вече беше ясно. В областта имаше убиец. Портиерът без да се замисли позвъни на 112 и повика полиция. До 15 мин. вече имаше полицейски коли около двора. Разследването започна. Медиите не останаха по назад. Най-главните телевизии в държавата бяха изпратили репортери на мястото. Интервюираха кмета, заместник-кмета, директора и заместник- директора. Никой не знаеше какво се е случило, но уверяваха всички, че охраната е щяла да се засили. След един ден вече бяха готови взетите проби от разглобеното обезглавено тяло. Това бе Шарлота. Уведомиха родителите й и класа, в който е. Какво ли следваше после... Ще се разбере в следващата глава. Четете, за да научите.