Orgasm |Taekook |Спряна

-24-

- Напомни ми защо те последвах - Техьонг изпрати недоволен поглед към колелото си, върху което на някои места имаше драскотини и петна от кал.

- Защото иначе сам няма да се сетиш и ще остарееш сам - погледна го тъпо Сънг Ши, говорейки му на "ама".

- Обеща ми, че няма да ме
оставиш сам, ях! - развика се Те, гледайки с жално лице от типа 'ти си предателка!' .

- Е, сега, аз обещавам много неща - усмихна се сладко момичето - А и не аз съм тази, която иска да е приятелче с лекар.

Техьонг поклати глава, оправи кичурите си коса, пое си въздух за секунда и като в някое анимационно филмче се качи на колелото си, забързайки краката си, минавайки момичето.

- Ях! Ким Техьонг! Как може да ме изоставяш? - изкрещя през зъби Ши, а от Те нямаше и звук.

|•|

След дълго каране и блъскане двамата стигнаха до работното място на доцент Чонгкук. Оставиха колелата си на предназначеното им място и влязоха, отивайки право на рецепцията. Минаха се около пет-осем минути, двамата стояха изправени като доматени колчета дълго време отпред, ала жената зад високото бюро не ги забелязваше, забила поглед в пасианса, който играеше на компютърът си.

-Кхъм - последва едно изкашляне от страна на вече изнервеното момиче, уви - никакво действие.

- Извинявайте, но нямаме цял ден - почти извика с раздразнение.

Жената погледна накриво.

-Какво ще желаете - със същия раздразнителен тон отвърна и възрастната дама.

- Прощавайте, но, къде се намира кабинета на г-н Чон? - попита Те по-любезно, защото усещаше как нещата ще завършат накриво.

-Имате ли запазен час? - грубия тон не се хареса на Сънг и най-безцеремонно избута Техьонг, спечелвайки си лек стон на болка и малко място, за да подпре ръцете си.

-Ами може и да имаме. - заяде се Сънг.

-Не ми се правете на интересни, ако обичате, а ми кажете дали имате или не, имам си достатъчно работа. - измърмори жената.

-Да редите пасианси. - прошепна си под носа Сънг, а жената я загледа злобно, придобивайки лицето на раздразнен булдог, карайки я да настръхне за една наносекунда.

- По коридора в ляво, 104 стая - каза жената вече игнорирайки отвореното момиче, макар и все още да гледаше накриво.

-Благодаря, моля и пак заповядайте!- изплю Ши и задърпа Те към кабинета на Кук все едно бе някое кученце на каишка.

Няколко пъти Ким направи ненужни и жалки опити да избяга от сградата, уви Сънг беше малко по-силничка от нужното и след малко крякания и натиквания към страна на Те, двамата бяха пред кабинета на доцента.

-Хайде, влизай, марш! - изписка момичето.

Техьонг с трепереща ръка отвори вратата, Ши го гледаше по онзи неприятен начин, точно както родителите те спипат и за момент съжали, че не бе почукал..