-20-

945 173 69
                                    

- Ама казвам ти, че трябва да се пече на сто и деведесет градуса! Иначе лазанята няма да стане!

- Сънг Шии, моля те не си изкарвай гнева върху мен, защото не искам да пострадаш ни най-малкоо~.

Брюнетът захвърли небрежно престилката си и остави огромната и преведена книга на Иван Манчев с рецепти на масата, подпирайки се на един от столовете. Вече от близо четирдесет и осем минути се опитваха да направят една проста вегетарианска лазаня, защото Сънги умираше от глад. Думите и бяха точно "У нас няма храна, не ми се дават пари, а и защо да давам като ти можеш да ми направиш нещо набързо".

Техьонги въздъхна, очите му съзнателно се втренчиха към фурната, която цялата беше изцапана с брашно, доматен сос и подправки. Вярно, имаше затруднения с новите си (и модерни) кухненски принадлежности, но пък от друга страна хванеше ли цаката на нещата, всичко си се нареждаше на мястото.

- Ааах, остави.. Безнадежно е..

- Не е като да не се случва всяка седмица по три или четири пъти. - макар и едва успявайки да накара Ши да се усмихне, ТеТе се изправи от мястото си и подхвана гъбата, започвайки да чисти спокойно и с особено весело настроение. - Храната ще стане бомба, повярвай ми!

- Като спомена бомба, какво се случи с операцията?

- Всичко мина като по масло~. Доцент Чонгкук страшно много ми помогна!

- Я, я! Какво е това, какъв е този ентусиазиран тон? Да няма някаква игра с него~? - Ши намигна на приятелят си, пусна лекият си кикот на показ и се усмихна като за трима.

Една истинска и очарователна гледка, точно като в неин стил.

- Нее, боже, млъквай! Той си има жена, предполагам.. Така де! Да, той ми помогна. - отрече Ким.

- Ях, дай ми телефонът си за момент. Ще го видя този Чонгкук що за човек е.

Orgasm |Taekook |СпрянаWhere stories live. Discover now