- Ама казвам ти, че трябва да се пече на сто и деведесет градуса! Иначе лазанята няма да стане!
- Сънг Шии, моля те не си изкарвай гнева върху мен, защото не искам да пострадаш ни най-малкоо~.
Брюнетът захвърли небрежно престилката си и остави огромната и преведена книга на Иван Манчев с рецепти на масата, подпирайки се на един от столовете. Вече от близо четирдесет и осем минути се опитваха да направят една проста вегетарианска лазаня, защото Сънги умираше от глад. Думите и бяха точно "У нас няма храна, не ми се дават пари, а и защо да давам като ти можеш да ми направиш нещо набързо".
Техьонги въздъхна, очите му съзнателно се втренчиха към фурната, която цялата беше изцапана с брашно, доматен сос и подправки. Вярно, имаше затруднения с новите си (и модерни) кухненски принадлежности, но пък от друга страна хванеше ли цаката на нещата, всичко си се нареждаше на мястото.
- Ааах, остави.. Безнадежно е..
- Не е като да не се случва всяка седмица по три или четири пъти. - макар и едва успявайки да накара Ши да се усмихне, ТеТе се изправи от мястото си и подхвана гъбата, започвайки да чисти спокойно и с особено весело настроение. - Храната ще стане бомба, повярвай ми!
- Като спомена бомба, какво се случи с операцията?
- Всичко мина като по масло~. Доцент Чонгкук страшно много ми помогна!
- Я, я! Какво е това, какъв е този ентусиазиран тон? Да няма някаква игра с него~? - Ши намигна на приятелят си, пусна лекият си кикот на показ и се усмихна като за трима.
Една истинска и очарователна гледка, точно като в неин стил.
- Нее, боже, млъквай! Той си има жена, предполагам.. Така де! Да, той ми помогна. - отрече Ким.
- Ях, дай ми телефонът си за момент. Ще го видя този Чонгкук що за човек е.
YOU ARE READING
Orgasm |Taekook |Спряна
Short Story"Чонгкук, разбери го най-сетне, не те обичам." "Защо тогава дънкито ти се издува~?" "Защото си толкова досаден, че дори пенисът ми иска да те удари." -Корица- 🌸DEANSEXUAL🌸