Orgasm |Taekook |Спряна

-28-

Чонгкук погледна с надсмешка. Всичко му се струваше абсурдно, ала обратният на него - Техьонг, не му беше забавно и гледаше сериозно на нещата.

- Ях, какво си имаме тук! - глас, силен, но меден, идващ от портите на болницата зазвънтя из градинката, привличайки вниманието на двамата младежи.

За миг младия доцент побеля, очите му едва не се опулиха насреща му, изказвайки непохотливо възклицание.

След появата на блондина, самодоволството на Кук се сви в стомахът му, причинявайки некомфортност. В очите на Техьонг този би минал за баща му, ала уви изглеждаше прекалено млад, а и нисък от гледна точка на неговата височина (която не беше малка) .

- Хей, тъкмо си говорех с един от бившите ми пациенти. Благодари ми за операцията и тъкмо мислеше да си тръгва.

Скритите думи, отправени към Ким бяха почти натътрени, за нещастие момчето не разбра защо Чонгкук изглеждаше толкова слаб и омекнал се пред този неизвестен мъж.

- Така ли? Ехее, интересно. И как е момчето ми~? Успява ли да ти помогне.. там долу.

Страх.

Явно беше, че има нещо лично между тях двамата. Техьонг най-сетне си направи сметката, че е прекалено рисковано да пита за какво става ума и дума, тъй като от една страна бе подтикван да си тръгне, а от друга да остане и да бъден подложен на манипулация.

- Там долу? - лампичката светна почти на секундата - Ахахах, не си прави такива шегички, братле..

- Чон Чонгкук е страхотен доктор! - възкликна най-младия от тях - Бях бивш пациент, дойдох да му благодаря и да го помоля за съвет, затова предполагам всичко е наред? Нали?

- Хъх? Е, предполагам.

- Добре, тогава, до скоро виждане, г-н Ким. Надявам се да съм бил полезен.

Вече схванал защо Кук така го пъди като коте, Те се поклони в знак на благодарност и излезе от поликлиниката, а след него и Сънги, която си бе натрупала раницата със сладкиши и газирани напитки.

|•|

- Чон Чонгкук, имаме да си говорим, скъпо ми братле..