-26-

621 126 11
                                    

- Оле, този Чонгкук изглежда като цапнат с тиган по главата! Сериозно ли го харесваш? - прошена съмнително Сънги.

- М-млъкни! Не е така!

Отричане. Леки кикоти. Срам. Червено като ягодка лице.

Техьонг усети как кислородът му засича на моменти, каращ го да кашля, за да си пречисти дробовете. Двадесет и седем годишният доцент застана пред пациента си, а междувременно Ши най-тактично се изниза от момента, махайки на Те за довиждане.

"Предателка.." измрънка под носа си.

Младежите стояха в пълно мълчание, взирайки се един в друг. Бе наистина неловка тишина, особено за Чон, който леко в такт и раздразнено тропаше с крак.

- На мълчанка ли ще си играем, защото мразя тази игра. - Чонгкук вече се ядоса и пое инициативата, виждайки че другото момче ще мълчи и няма да каже и сричка, все едно устните му са зашити с игла и конец.

- Ами..такова.. - брюнета не можеше да свърже и едно свястно изречение, а това още повече изнерви доцента.

- Да не си бебе, дори те свързват изреченията по-добре. Кажи ми защо си тук и то точно в този час? - попита Чон.

- Ако ще си толкова груб няма да ти казвам защо дойдох. - отношението на Те стана по - студено.

Двамата се пързаляха върху лед.

Пукащ се лед.

- Ако идваш, за да ме ядосаш, успяваш. - Кук кръстоса елегантно ръцете си, втренчвайки очите си в тези на Ким без дори да помисли.

- Исках просто да се изясним, защо не може да сме приятели, може би?

Кук не очакваше точно това и постоя в известно мълчание, обмисляйки как да отговори на въпросът, който му бе буквално изплют. Ама че учтивост.

- После мразел мълчанката, май си доста добър в нея. - измрънка Те, спечелвайки си един сърдит поглед от рода на "живее ли ти се изобщо?"

Orgasm |Taekook |СпрянаWhere stories live. Discover now