New Days

Началото

...пръстите му минаваха през косите ми. Сините му очи гледаха към лицето ми. Разхождахме се по плажа. Спряхме и погледнахме към залеза. Усетих привличането. Устните му приближаваха моите.

Лицето му изчезна. Събудих се. Било е само сън. Но то беше толкова истинско. Момчето ме гледаше толкова влюбено. Погледнах часовника... 06:30. Съдбата ме събуди тъкмо навреме за да мога да се приготвя за първият учебен ден.
Станах от леглото и се запътих към банята. По пътя чух кафемашината и мама, която ведро отваряше вратата на кухнята:
-Добро утро, Мери!
-Добро утро, мамо!- откликнах аз.
-Искаш ли яйца за закуска? - чух гласа на мама отново.
-С удоволствие!- усмихнах се аз.
Продължих към банята. Измих лицето си и се почувствах освежена. Върнах се обратно в кухнята и закусих. След това отидох в стаята си и се облякох. Бях избрала бяла блуза с изрязан гръб и падащи рамена, и тъмносини дънки с цепки на колената.

***
Вече бях в училище. С някои от приятелите си бях излизала и през ваканцията, но някои не бях виждала от три месеца. Започнахме да си говорим за нещата, които са се случили през ваканцията. Всичко вървеше добре докато не се появи някакво момче. Нов ученик. Не можех да спра да го гледам. Беше толкова хубав.
-Джон - протегна се една ръка пред мен. Това беше той. Бях твърде разсеяна за да забележа, че се е приближил към мен. Сърцето ми се ускори. Дали е видял, че го гледам? Реших да хвана ръката му.
-Мери, приятно ми е. - тихо заявих аз. Усещането беше странно. Харесва ми.
-Как си? - попита той.
-Ъъъм. Добре. А ти? - реших да попитам аз.
- Аз също. Ще отида да се запозная с останалите - обяви той. Звучеше несигурно.
Той се отдалечи. Отиде при останалите.
Бях объркана. Джон беше хубав. Имаше руса коса, сини очи, беше едър и висок. Наистина не можех да спра да го гледам. През ума ми минаха различни мисли. Виждах как Софи се приближава към мен с усмивка на лицето си. Софи е най-добрата ми приятелка. С нея се познаваме от деца.
- Видя ли новия? Пълен смешник!- извика тя.
- Защо пък смешник?- втрещено попитах.
- Какво? Да не би да го харесваш? Погледни го!
- Ами... Може би малко ... Не е лош.
**В мислите на София**
Познавам Мери. 100% Джон не и е безразличен. Какво? Тя го харесва? Сериозно ли? И сега какво? Аз също го харесвам! Той наистина е симпатичен. Но не искам да се караме за момче. Не искам и да и го отстъпвам. Ще трябва да направя нещо. Няма да е трудно да я заблудя.

****
- Според мен той е наркоман.- обяви решително Софи.
- Как пък го измисли?- погледнах я въпросително аз.
- Почти съм сигурна- каза Соф.
- Не трябва да прибързваме с представите си за него.- отвърнах аз.- Според мен си е наред.
- Точно на такъв прилича- продължи Софи
- Ами...не трябва да съдим книгата по корицата. Нека първо го опознаем.
- Мъдро казано- отвърна приятелката ми .- Но отново те предупреждавам да бъдеш внимателна с него.
- Добре, мамо!- пошегувах се аз и се усмихнах.
Върнах се при останалите последвана от Софи. Следващият 1 час прекарахме слушайки речта на директорката. Не, никой не я слуша наистина, но просто се правим на заинтересовани.
След дългият час, в който седяхме на двора и се пържехме като яйца, най-накрая дойде време да се качим в класната стая. Беше доста топло като за септември. За разлика от директорката, класната е кратка, но изчерпателна. Да, мис Кларинс е изключително точен човек, на когото може да се разчита. Е, да, тя също ме ядосва понякога, но и това се случва. Когато влезнахме в класната стая мис Кларинс ни раздаде програмата и учебниците. Попита как сме прекарали ваканцията и ни разказа за своята.
- Ще ходим ли някъде довечера?- попита тя.
- Ами. Защо не?- отговорих аз.
- Добре. Става ли на нашето място-уточни тя.
- Разбира се.- отговорихме в един глас всички. Мис Кларинс беше по-различна от останалите учители. Тя обожаваше да идва на партита с нас. Винаги съм свързвала учителите с консервативност, но мис Кларинс е различна. Да, когато сме в училище тя се държи, както всички други учители, но когато ходим на пратита с нея, тя е доста по-различна. И въпреки, че е на 40, извън училище се държи като на 18. Поговорихме си още малко, след което си тръгнахме. Докато се прибирах се опитвах да подредя мислите си. Харесвам ли Джон? Но пък ако наистина е наркоман? Не, не прилича на такъв. Ще трябва да разбера.