New Days

Откъде се познавате?

- Мисля, че е най-добре да се видим и да поговорим.- предложих аз.
- Ами, съгласен съм.- чух плътният глас на Джон през телефона си.
- Предлагам ти да се видим в събота, в нашето кафе. Или ако искаш можем да идем да хапнем?- попитах аз.
- Кафето става.- каза Джон. Отегчение пролича в гласа му.
- Ок, към колко часа?- попитах го аз.
- Към десет. Нали става? После мисля да ходя на фитнес.
О, значи пак ще се помпа.
- Добре, разбрахме се. Чао. А, и нали може този път да няма други хора.- казах за последно аз.
- Чао.- повтори Джон.

Най-накрая ще дойде моментът, в който ще науча истината за Джон. Но, днес е едва сряда... Когато чух дзънкването на тостера се върнах обратно в реалността, обратно вкъщи, където е сряда, два часа на обяд. Отидох в кухнята и извадих филийките си от тостера. Намазах си една с масло и започнах да ям бавно. Реших, че е добра идея да кажа на Перси за разговора ми с Джон и й писах.
Аз: Хей, Перси!
Тя веднага видя съобщението ми.
Перси: Хей!
Аз: Успях да говоря с Джон по телефона.
Перси: И? Какво стана? Разбрахте ли се нещо?
Аз: Ами, да. В събота ще ходим на кафе. Но, трябва да те помоля нещо.
Перси: О, супер. Крайно време е да уточните нещата, които се случиха. Какво ще ме молиш?
Аз: Може ли да дойдеш с мен в събота, за да ме изпратиш. Но искам да се държим така, всякаш ти не си ми казвала, че с Джон сте братовчеди.
Перси: Да, но трябва да измислим какво да направя, за да отклоня темата към това, че той не е гей.
Аз: Офф, да.
Перси: Трябва да му кажа нещо, което да покаже пред теб, че той харесва момичетата.
Аз: Да, например когато отидем ти се направи, че току-що разбираш, че Джон има среща с мен и кажи неща от сорта на...
Перси: "О, пак си забил яка мацка! Не съм се и съмнявала в теб!"
Аз: Да, това е супер! Точно това ще кажеш.
Перси: Добре, а в колко часа е срещата ти с Джон в събота?
Аз: В десет. След това щял да ходи на фитнес.
Перси: Ох, значи пак ще се помпа.
Аз: Хахах, аз реагирах по същия начин.
Перси: Наистина ли?
Аз: Мхм.
Перси: Значи в събота ще мина да те взема от вас и ще ходим към кафето.
Аз: Да, има време до събота, ще го обсъдим, когато се видим. А сега, трябва да отида да си напиша домашните.
Перси: Добре, чао.
Аз: Чао!

Изядох последната си хапка от филийката и станах от масата. Извадих учебниците си, поех си дълбоко въздух и започнах с ученето.
*
Когато приключих, осъзнах че съм прекарала в учене само час и половина. Взех телефона си и отворих Инстаграм. Да, прекарвам голяма част от свободното си време в Инстаграм. Това наистина е много тъп навик, но какво да се прави. Перси сподели, че и тя постоянно е в Инстаграм.

Събота
Застанах пред огледалото, огледах се. Бях облечена в един от любимите ми суичъри и черни дънки. Усмихнах се на отражението си в огледалото. Взех ключовете и телефона си и тръгнах. Перси сигурно ме чака долу. Когато слязох Перси наистина беше долу и тръгнахме. Докато вървяхме, обсъждахме какво точно ще кажем и кога ще го кажем. Когато най-сетне стигнахме до кафето, видяхме Джон, който стоеше пред кафето и гледаше в телефона си. С Перси се погледнахме за последно и пристъпихме към него, така че да ни види.
- Хей, Джон!- плахо го поздравих аз.

Джон вдигна погледа си от телефона. Тогава Перси, която стоеше до мен се направи на изненадана.
- А, Джон, какво правиш тук? Еее, пак си забил яка мацка! Не съм се и съмнявала!

Когато чух това се принудих, да направя така, че да изглеждам учудена. Мисля, че ми се получи.

- Ъм, не. Всъщност вие познавате ли се?- измрънка Джон, който явно забелязваше накъде бие Перси.
- Ние се познаваме, но това не е важно. Аз ще ви оставям. Приятно прекарване! И после ще ми пишеш, нали, Мери?- каза Перси, обръщайки се на другата страна.

Кимнах. Перси се отдалечи. Аз и Джон влезнахме в кафето. Джон изглеждаше стъписан. Седнахме. Този път аз си поръчах горещ шоколад, а Джон си поръча Кока Кола.
- Е, защо не дойде на уговорената среща онзи ден?- реших да започна с някакъв по-обикновен въпрос преди да го застрелям с въпроса за това, което най-много ме вълнува.
- Ъъъм, наложи ми се да свърша малко работа. Казах на Майк да дойде, за да не се разочароваш.- започна да ми се обяснява Джон.
- И си мислиш, че не се разочаровах ли? Имах среща с теб, а не с брат ти.
- Да, знам...
- И...какво? Защо не ми вдигаше телефона през целия ден?
- Казах ти, че имах работа!- започна леко да ми се зъби Джон. Това ми харесваше. Толкова е сладък, докато е ядосан.
- Добре.- казах спокойно аз.
- Ясно, пак не ми вярваш. Ако искаш...- тросна се Джон.
- Вярвам ти.- отговорих, отново толкова спокойно.- Но, има няколко въпроса, които си зададох след случката от преди малко.
- Слушам.- каза хладно Джон.
- Добре, първо, откъде познаваш Перси?- попитах, правейки се, че не знам.
- Братовчедка ми е. Друго?- отговори набързо Джон.
- Хм, а какво имаше в предвид тя, когато каза, че отново си забил яка мацка. Как забиваш мацки, след като си гей? Има ли нещо, което трябва да ми кажеш?- погледнах го аз въпросително.

Джон замълча. След дългото мълчание той най-сетне проговори.
- Истината е, че...

...............
Ето я и новата глава. В следващата разговорът между Мери и Джон ще продължи и истината най-сетне ще излезе наяве. Какво ще се случи според вас? Благодаря ви, че следите историята и се радвам, че ви харесва! ❤