New Days

Но, как така?

Мери
Мина седмица от както започнах да уча тук. Харесва ми. Намерих си компания, приятели. Надявам се скоро да си намеря и гадже. Но наистина сега се чувствам по-добре.
*
Когато излизах от училище ми се стори, че видях познати очи в далечината. Очите на Джон.
- Внушаваш си, Мери!- помислих си аз, но не. Това наистина беше той. Беше се запътил към мен. Щом е тук значи има чувства към мен. Ще отида при него и направо ще го целуна. Огледах се наоколо. Нямаше никой наблизо. Да, ще го направя. Когато той приближи, аз се втурнах към него. Сърцето ми щеше да изскочи. Бях до него. Доближавах устните си към неговите, а той ме отхвърли, гледайки ме с отвращение.
- Какво си мислиш, че правиш?
Мамка му, какво направих?
- Не знаеш ли, че нямам интерес към момичетата?
Какво? Краката ми се подкосиха. Как така няма интерес към момичетата? Иска да ми каже, че е гей?!? Е, по-зле от това на къде? Останах без думи...
- Съжалявам, аз не знаех! Мислех, че... както и да е. Още веднъж извинявай за неудобната ситуация, трябва да тръгвам.

Исках да си тръгна от тук миг по-скоро, защото наистина стана много неловко. Ама, как така е гей?!? Все още не мога да повярвам. Но, той... до онзи ден се държеше с мен сякаш ме харесва. А сега... гей. Ами, какво да се прави. Такъв е живота.
*
На следващия ден все още се чувствах леко разтресена от ситуацията вчера. Беше доста неудобно.
- Ей, случило ли се е нещо? Цял ден си намръщена.- попита ме Барб в часа по литература.
- Що за хора са гейовете?-
Барб повдигна вежди, леко развеселена.
- Да, извинявай, че прозвучах малко смешно, но...
- Но?
- Харесвах едно момче, всъщност все още го харесвам, но се оказа, че той е гей.
- Как така? Не разбра ли, че е гей от самото начало.
- Там е проблемът. Изложих се, мислейки, че той също ме харесва.
- Какво толкова направи?
- Втурнах се към него и дори се опитах да го целуна
- О, неее, не мога.- изкиска се Барб.
- Изобщо не ми е смешно.- намръщих се аз.- Скарах се с най-добрата си приятелка заради него.
- Да, разбирам, но не трябва да мислиш за него до края на живота си. Пък и сега аз съм тук.- усмихна ми се Барб и ме прегърна.
Усмихнах се. Познавам Барбара само от седмица, но вече я чувствам наистина близка.