New Days

Нов живот, ново начало

- Добър ден! - поздравих аз.
- Добър ден!- усмихна се жената- Ти сигурно си новата ученичка от единайсти клас?
- Да, аз съм.- прошепнах.
- Добре, ела с мен. Приятно ми е аз съм мис Ела Брейди, заместник-директора на училището.
- Мери Стоун- казах аз.

Последвах я по коридора, а след това се качихме на третия етаж. Мис Брейди отвори втората врата по коридора. Кабинетът по математика.
- Добро утро, единайствчи клас- поздрави ги тя.- Това е новата ученичка в класа ви. Мери Стоун.
- Здравей, Мери, приятно ми е. Казвам се мис Грендън и ще ти преподавам по математика.
- На мен също - отвърнах аз.
- Можеш да седнеш някъде, където има свободно място.

Видях свободно място на третия чин. Момичето, което беше там изглеждаше симптично. Реших да седна там.
- Леле, брат! Погледни какви гърди само. И този задник. Новата е много гореща.- чух глас на момче, докато отивах към третия чин. Игнорирах го.
- Може ли да седна тук?- попитах, когато стигнах при момичето.
- Разбира се! Не обръщай внимание на Уил, той така си говори. - отговори тя. Кимнах.
- Казвам се Мери Стоун.- продължих аз.
- Барбара. Приятно ми е.- усмихна ми се тя.
- И на мен!- казах аз. Седнах и извадих нещата си. Часът започна.
*
След часовете Барб (Барбара) ми предложи да излезем заедно с Уил и други от класа. Съгласих се. Какво пък толкова, тъкмо ще ги опозная. Минахме през Макдоналдс, за да хапнем, а след това се запътихме към някаква градинка. Не познавах квартала много добре, но все пак успях да се ориентирам. Времето мина много бързо. Дали ще намеря заместник на Джон. Мисля, че Уил е подходящ. Все някога ще си намеря момче. Дори и да не е сега.
Някога.
Някъде.

Джон (гледна точка)
Днес Мери я няма. Сигурно много се е обидила след вчера. Ако бях на нейното място и аз бих се обидил. София беше нейната най-добра приятелка.
*
Минаха няколко дни. Мери все още я няма. Мис Кларинс ни каза, че се е преместила в друго училище. Реших да отида до тях днес след училище, за да видя какво става.
*
Бях пред апартамента й. Натиснах ззънеца. Вратата се отвори.
- Добър ден!- посрещна ме нежен женски глас.
- Вие сигурно сте майката на Мери?- предположих аз.
- Да, аз съм. А ти си?
- Аз съм Джон, приятно ми е.- отговорих аз.
- О, чувала съм за теб! Леа, приятно ми е.- отвърна жената.
- А-ами разбрах, че Мери се е преместила в друго училище и... дали ще може да говоря с нея?
- В момента Мери не е вкъщи.- усетих предпазливост в тона на майка й.
- Ъм, така ли? А в к-кое училище учи в момента?
Вратата се затвори през лицето ми. Мамка му, какво стана? Минута по-късно вратата отново се отвори пред мен. Майката на Мери, стоеше пред мен, усмихната от ухо до ухо. Тя ми подаде листче, на което пишеше някакъв адрес. Погледнах към листчето. Това беше адрес на училище.
- О, много ви благодаря! Ще мина да я видя непременно, някой ден! Довиждане!
- Довиждане!- усмихна се Леа.

***

----------
Главата е по-кратка, но след малко ще пусна още една :))