New Days

Няма как да стане по-зле

Мери
Срещнах Перси в училище и тя ми предложи да излезем след училище заедно с Фредерик, Питър и Лола. Това са хора, които още не познавам, но знам, че са от класа й. Те са нейни много добри приятели. Перси ми каза, че Фредерик има симпатии към мен. Офф, ами да се оправя. Аз си искам Джон. С Перси се разбрахме след училище да се видим отпред.

*
Когато часовете ми свършиха, излязох от училището и зачаках Перси и приятелите й. След близо 5 минути се появи Перси, заедно с едно ниско момче,  едно по-високо и мускулесто, и едно високо момиче. Перси се приближи до мен и се усмихна.
- Кво стаа, Мер?
- Нищо, Перс.- отговорих спокойно аз.
- Та да те запозная, това са Фредерик, накратко Фред, Питър и Лола.
- Ами, приятно ми е.- казах аз.
- Искаш ли да...- започна Перси.
- Може ли да идем да хапнем, защото съм супер гладна?- прекъснах я аз.
- О, да.- започна Лола.- Аз също съм зверски гладна.
- Ами, може да идем да хапнем.-намеси се и Питър.
- Добре, но какво ще ядем и къде?- каза с мъжествения си глас Фред.

Да, беше крайно време да чуя гласа и на Фред. И на въпросът, който той зададе винаги търся отговор. Всеки ден. Знам, че и Перси също е такава. И двете никога не знаем какво искаме да ядем. В този момент ми хрумна идея.
- Искате ли да хапнем пица в Доминос, мисля, че има тук някъде, но не съм сигурна, къде точно.-предложих аз.
- Звучи супер!-извика Лола.
Другите също се съгласиха и тръгнахме. Всичко вървеше добре, докато не стъпих в някаква кал по пътя. Оказа се, че тази кал е хлъзгава и залитнах. Точно когато си мислех, че ще завърша на земята, мускулести ръце ме поеха. Фредерик. Той беше зад мен през цялото време. Бях на път да се отпусна завинаги в ръцете му, но се усетих и се повдигнах.
- Ъм, много ти благодаря! Наистина! Сигурно щях да падна и да се намажа с кал до ушите.
- Няма защо!- усмихваше ми се Фред. Беше чаровен, но някак си не беше мой тип. Да знам, че го познавам от по-малко от 20 минути и още е рано да се каже, но го предчувствам. Отвърнах му с усмивка и продължих напред. Другите бяха по-наприд от нас и ускорих, за да ги настигна. Когато настигнах Перси, тя ме хвана под ръка и ми прошепна:
- Ахаа, имаше игра.
- Не...- започнах аз.
- Ахх, ти.- прекъсна ме Перси.
- Мисля, че Фред не е мой тип.- погледнах към Перси.
- Но, ти го познаваш едва от половин час!- каза Перси и ме погледна изненадано.- Как точно разбра, че не е твой тип.
- Предчувствие.- казах хладно аз.
- Мхм, интересно. Предчувствие, значи...- каза Перси, след което замръзна.
- Какво ти става?- извиках аз, гледайки я.
- Ъм, нищо, просто леко се вцепених.- успокои ме Перси.

Вцепенението също ни е обща черта. И двете се изключваме тотално, докато си мислим за нещо.

*
Мина близо седмица откакто започнах да излизам с приятелите на Перси. Да, наистина ми беше много забавно с тях, но ми е някак ги неудобно, защото Фред е там, а пък той ме харесва и така. Днес, докато излизах от училище с Перси и останалите, Фред беше до мен и си говорехме, колкото и да ми е неудобно да си говоря с него. Ходейки, изобщо не осъзнах, че съм се натъкнала на Майк, който подигравателно извика:
- Ооо, кифличке, как сме? Как вървят свалките?
- Я не говори така?- започна да се заяжда Фред.
- И защо? Какво ще ми направиш?
- Не съм сигурен, че искаш да знаеш...
- И какво сега, ти на какъв се правиш? На бодигард ли, на гадже ли? Май на гадже, а?- каза с противния си глас Майк.
- Може пък и това да е истината...- каза Фред.

Усетих вътрешно гъделичкане по тялото си, след като чух тези думи на Фред. Все още не му бях споменала, че си имам гадже. Фред ни изкара гаджета пред братът на гаджето ми. Общо взето ситуацията стана много неловка. Не можех да издържам повече.
- Хайде да тръгваме! Чао, Майк!- тръгнах напред, хващайки Перси под ръка. Фред и останалите тръгнаха след нас.

Отдалечихме се от Майк и не след дълго чух гласа на Фред.
- Но, ти познаваш ли го?
Замълчах.
- Ами, всъщност, да.- отговорих след едноминутно мълчание. Реших все пак да кажа на Фред, за това, че си имам гадже, няма смисъл да му давам празни надежди.- Това е братът на гаджето ми.

Изражението на Фред се смени видимо, но се направих, че не обръщам внимание на това.