Be next to me ||Part 1||

десета глава

Беше облачно. Минах край парка и видях мама как излиза от нас. Пресече улицата и една кола я скри. След като автомобила премина, тя изчезна. Отидох на мястото, където я видях за последно. Почнах да се оглеждам. Изведъж видях Джънгкук. Беше от другата страна на улицата. Цапочнах да му викам. Той не ме чу. Пресекох улицата и го прегърнах. Изведнъж се изпари. Изчезна от нищото. Започнах да плача. Утидох вкъщи да проверя дали има някой. Утворих вратата и видях някой с гръб...
                           **********
Събудих се дишайки тежко. Бях в малка стая. До мен стоеше Джънкук.
-Добре ли си?
-Да... сънувах лош сън...-влезе една сестра и ми даде да попълня един формуляр. Прочетох заглавието.        Сега си спомних какво става...
-Мама! къде е мама...*станах от леглото и излязох от стаята. Джънкук тръгна след мен, докато тичах по коридорите. Строполих се по средата на коридора. Той се опита да ме изправи, но аз продължавах да плача. Клекна до мен и обви ръцете си около тялото ми.
-Знам, че е тежко... понякога трябва да поплачем.
-К-какво щ-ще правя-я...*прекъсна ме с една целувка. След това избърса сързите ми и ме вдигна.

                                ****
След като попълних всичките формуляри, беше време да тръгваме вкъщи. Помолих Джънкук да не си тръгва от нас. Щях да откача ако съм сама. Веднага изплуват спомените...

                                ****
                   (След един ден)
Днес е погребението на мама. Не ми се обикаляше по магазините и просто взех една черна рокля от гардероба. Приготвих се и тъкмо щях да тръгвам за гробището и телефона ми звънна.
-Ало, Ким. Аз съм Чен-лекарят на майка ти. Искаш ли да те взема?
-Добре. Пред вкъщи съм.
-Идвам ей сега.
След малко дойде. Джънгкук беше на репетиция. Качих се в колата. До половиния път не си говорихме.  Изведнъж Чим прекъсна тишината
-На колко години си?
-На 16.
-Не си ли малко малка да живееш сама.
-Не живея сама а с Джънгкук.
-Аха.-тишината продължи. Въобще не исках да отивам на погебението. Но какво щяха да кажат хората ,,Дъщеря и не дойде на погребението и".
         
                          *******
Дойде момента когато трябваше да поръся пръст отгоре мама... така де отгоре ковчега. Взех от пръстта с треперещите ми ръце. Посипах я бавно, като пуснах една сълза.
-Обичам те мамо!-казах тихо и бързо тръгнах към колата. Разтреперих се. Чим дойде.
-Ким, защо си тръгна така!
-Не искам да гледам ковчега на мама! Останах сама! Вече я няма!
-... съжелявам*това влоши нещата тя избухна в сълзи. Той се упита да я успокои с мили думи.
Влязохме в колата. Чим ме закара до вкъщи. Казах му да не се притеснява. Че Кук След малко ще дойде. Той се сбогува и замина.

          Гледна точка Джънкук
Днес беше погребението на майката на Ким. Аз бях на репетиция. През цялото време не спрях да мисля за нея.
Най-накрая свършихме. Беше малко тъмно на вън и вървях бързо. Тъкмо щях да завивам за вкъщи и усетих как някой ми запушва устата...

  Най-накрая да кача нещо! Вече ще се старая да качвам през ден поне... и ще пиша и другата история... така че няма да ви оставям на сухо😂
Ако ви е харесало, не забравяйте да гласувате! Обичам Ви!😘😘😘