Be next to me ||Part 1||

осма глава

        Гледна точка Джънгкук
Събудих се преди нея. Оставих я да си почива, а аз отидох в квартирата на момчетата. Трябваше днес вече да се преместя от къщата на Ким там, но не искам да я оставям сама в този момент.
                      ***************
Вътре беше пълна лудница. Всички бяха седнали около масата. Като ме видяха се нахвъриха около мен като малки деца.
-Джънгкук!
-Утре ще записваме песента!
-Чу ли. Утре ще записваме песен!
Всички викаха едновременно, но им разбрах всичко... със времето се свиква! Повече ме притеснява факта че ще оставя Ким сама.
-Не може ли да я отложим. Ким не е добре.
-Не може да отлагаме! Вземи я малко да се поразсее.-идеята ми се стори добра и се съгласих. Седнахме да  играем видеоигри. Отдавна не сме се събирали така. По едно време телефона ми звънна. Беше Ким. Явно се е събудила.
-Джънгкук, къде си?-беше още сънена.
-При момчетата.
-Добре. Аз отивам да видя мама.
-Чакай ме вкъщи. Идвам след малко.

                    ********************
Отидохме до болницата. Нямаше никакви подобрения. Болеше ме като гледам Ким така. Беше отчаяна. Каквато и да направя нищо няма да помогне. Тази път сама помоли да си тръгваме.
                   *************************
Прибрахме се. Взехме пица по пътя. Седнахме да хапнем и да си пуснем филм. Тя не проговори нито дума. Реших да наруша тишината.
-Ким, знам че ти е много тешко.... и аз съм губил близък*погледна ме* Спомям си го до някъде. Беше 6 години по-голям от мен. Бяхме братя. Един ден беше решил да отиде до магазина. Беше на близко и не трябваше много време да стигнеш до там. Той се забави. Баща ми тръгна да го търси, но без резултат. Убади се на полицията, но и тя не помогна. След една седмица беше намерен труп, с обезобразено лице. Предполагаше, се че това е бил брат ми. Аз бях много малък и не разбирах нищо.
-....... съжалявам!
-Няма нищо. Искаш ли утре да дойдеш на записването на песента. Ще ти се отрази добре!
-Може! Тъкмо ще забравя*учите и отново се изпълниха с тъга. Прегърнах я*
-Всичко ще се оправи.
-Много ме е страх. Не искам да оставям сама. Баща ми ни е изоставил с мама когато бях малка. Само тя ми остана...
-Не се натъжавай. Аз съм тук...

Съжалявам че е толкова кратко... и че не съм пускала отдавна. В другата глава ще ви се реванширам. Утре ще пусна една по-дълга за компенсация.

Не забравяйте да гласувате, ако ви е харесало. Обичам ви!😘😘😘