Be next to me ||Part 1||

тринадесета глава

           Гледна точка Джънкук
       (Преди доктора и Ким да са         
      пристиграли в заложниковото      
                         място)
  Бях аз и още три момчета, които явно бяха съучастници на ,,брат" ми.
Мислех и се молех за Ким през цялото време, което ми се струваше, че е застопорено. Нямат право да я нараняват! Изведнъж телефона на един от мъжете звънна. Вдигна и пусна на високоговорител вероятно за ме дразни. От гласа разбрах кой е.
    -Слуша ли ви братчето ми?
-Засега да.*единият от мъжете ме погледна надменно
    -Чудесно! Тогава може да направим изненада на любимата му. Момчета, знаете си работата! След малко ще я взема. Вие се погрижете.
-Добре шефе!

Мъжете се приближиха към мен. Единият ме хвана за блузата и ме изправи. Бях прекалено слаб да  се съпротивлявам.
-Така, така! Виж колко красиво лице! Свиди ми се да го похабяваме*в този момент ме удари в корема. Свих се и изтенах от болка. Докато се усетя те ме събориха на земята. От този момент не си спомням нищо-явно от силната болка.
Единственото, което си спомням е лицето на Ким... Всичко ми беше мъгливо. Видях как брат ми изважда нещо от джоба си и си приближава към мен. Досетих се че това е ножче. В този момент, Ким извади пистолет и го насочи към брат ми. Да, опитва се да ме убие, но ми е брат! Защитих го! Не съжалявам за това! Единственото което ме тревожеше, че Ким ще страда. Не знам дали ще се събудя. В този момент съдбата не е в моите ръце. Не мога да направя нищо!!! Безпомощен съм, а Ким е с тези изроди!

Не си помислихте че ще оставя главата до тук, нали?!⬇⬇⬇

               Гледна точка Ким
      (След като застреля Джънкук)
Всички спомени за безстрашното и усмихната момче, което ти дава кураж! Сега го гледам, легнал до една голяма локва кръв с никакво изражение, за което бях ВИНОВНА АЗ!
Свякох се на пода и не повярвах какво направих. Като се усазнах, че вече може да не отвори очите си, че може да не виждам блясъка в тях. Усмивката му може вече да не ме изпълва с радост както преди, потънах в плач. Чух полиция но сълзите продължават. Заложниците започнаха да се крият, но полицията ги хвана. Аз гледах как изнасят Джънкук на носилка. Сложиха му маска за зишане и го занесаха в линейката. На два метра от мен разпознах Джимин-явно той ги е изпратил.
-Ким, добре ли си! Сестра... сестра...-около мен беше пълна лудница. Аз продължавах да гледам в една точка. Взеха ме във втората линейка. Превърнаха ме.
-Джъ-н-н-кук ...как е т-той?!
-Колегите се погрижиха за него. Вече тръгнаха за болницата. Вероятно ще го оперират.
-Щ-ще се управи ли?
-Спокойно! В ръцете на най-добрите лекари в страната е, Ким*каза Джимин и ме гушна
  -Джимин, А-аз го прострелях!
  -Какво!?!

#Джиминспасителя😂😂😂
Как мислите ми ще реагира Джимин? Пишете в коментарите!

Надявам се да ви е харесало! Ако е така може да гласувате! Обичам вииии😘😚😘