Ново начало

Глава Първа

Казвам се Джейд Картър и това е историята ми...

Всичко започна, когато света се самоунищожи. Предците ни построили стена около Чикаго, за да ни предпазят и разделили на пет различни групи, кастите. Еродити(интелигентните), Прями(честните), Миротворци(добронамерените), Аскети(безкористните) и Безстрашни(смелите). Всеки беше разделен според възможностите си и знаеше мястото си. Проблемът може би е в мен, но така и не успях да се впиша в кастата си.

Родена съм Миротворец, но никога не съм била като тях. Те винаги са така спокойни, работливи и прекалено лъчезарни. Нямат нищо общо с мен. Аз съм припряна, бързо излизам извън нерви и най-вече не съм никак мирна и кротка. В случаите, в които съм ядосана, а те не са никак малко, е почти невъзможно да се сдържа да не се скарам с някого или по-лошото...да се сбия с него. Стане ли това сякаш вместо кръв във вените ми бушуват пламъци. От малка съм такава и заради това ме порицават. Все пак не прави добро впечатление, когато баща ти е един от лидерите на кастата.

Като дете взимах ножове от кухнята, където работеше по-голямата ми сестра, Оливия, и се криех в гората. Бях си направила мишена и с течение на времето се научих да хвърлям ножовете със затворени очи. Вечер се измъквах и ходех в порутените части на града, не спазвах правилата. Накратко бях като черно петно по средата на цветния живот на Миротворците. Знаех че мястото ми не е тук, че е въпрос на време да сменя кастата си.

Това е относно буйния ми характер. Що се отнася до външния ми вид далеч не изглеждам като това, което съм отвътре. Сиво-сините ми очи изпъкват на тъмнокафявата ми коса, в която са разпиляни къдрави кичури. На вид съм дребна и слаба, някои ме наричат кльощава, но според мен съм сравнително добре, въпреки че не изглеждам на възрастта си. Преди няколко месеца навърших 16, а мога да бъда объркана за дете на 12 или 13 години.

Животът ми не е много по- различен от този на останалите на моята възраст. Притеснението е обзело всички ни, защото това е последната седмица преди теста, които ще предопредели към коя каста спадаме. След това ще се проведе Избирателната церемония, в която всеки навършил 16 ще избере към коя каста ще се присъедини. Всяка секунда ме кара да се чувствам нетърпелива, защото най-накрая ще се оттърва от този затвор на дъги и усмивки. От друга страна коя каста да избера? Успехът ми е един от най-високите е класа, като разбира се пред мен са Ерудитите. Определено няма как да избера Прямите, не съм толкова честна и лъжите не ми се опъват. Аскетите са прекалено скучни за мен с това цялото себеотрицание, но ми харесва че са безкористни. Безстрашните...възхищавам им се. През последните месеци редовно се измъквах след училище и ги наблюдавах отблизо. Аз не мисля, убедена съм че това е кастата към която принадлежа. Докато ги съзирцавах всяка част от тялото ми тръпнеше, сякаш всеки момент щях да хукна подир тях и да хвана влака. Дори при мисълта за това да съм част от кастата им кара сърцето ми да се разтупти по-силно в гърдите ми и кожата ми да настръхне, сякаш някой прокарва кубче лед по нея. Вече го бях обмислила много добре, каквото и да покаже теста за наклонности аз ще стана Безстрашна. Мога го, мога да бъда смела и решителна...но дали ще успеяда мина през инициацията?