Ново начало

Глава Втора

Денят ми започва както обикновено. Буди ме алармата на Оливия,която се чува из цялата къща. Звъни със звуците на някакви глупави птички съпроводена от припяването на някаква ужасна за мен песен, която често чувах докато минавах покрай нивите отрупани с работливите представители на кастата ми. Ненавиждам тази мелодия, но по някаква странна причина сестра ми я обожава.

Ставам и оставям леглото си неоправено. Отправям се тичешком към банята, все пак трябва да изпреваря Оливия. В момента, в който влизам я чувам да излиза от стаята си с бавна и спокойна стъпка.

- Отново ли с тези детинщини, Джейд? -промърморва тя.

- Какво да направя че ставаш по-бавно от мен?- казвам и се засмивам.

Затварям вратата с лека фалшива усмивка и започвам да се оправям. Докато се гледам в огледалото си давам сметка, че не бих могла да се присъединя към кастата на Аскетите, защото ще трябва да се откажа от дългото взиране на отражението си в огледалото.

След около час вече съм готова за училище. Нямам особено голям избор в цветовата палитра, намираща се в гардероба ми. Типичните дрехи за един Миротворец са в тоновете на червеното и жълтото, но никой не ми е забранил да нося вишнево червено. Затова и съм облечена в не много тясна, стигаща почти до коленете ми тъмночервена рокля, която леко загатва крехкото ми телосложение. Пресмятам чантата си през рамо и слизам долу. Отивам в кухнята и си правя кафе. Поглеждам часовника, нямам никакво време затова нахлузвам ботите си и излизам бързо. Тичайки стигам до кръглия купол, който играе ролята на център за кастата. "Едва не изпуснах автобуса" казвам си наум докато се качвам.

Лагерът на Миротворците се намира извън стените на града затова и всяка сутрин трябва да минаваме проверка. За щастие този път мина бързо.

Скоро ни стоварват в единственото училище в Чикаго. То е разделено на три нива, Начално, Средно и Високо ниво. За щастие аз вече съм в последното, така че скоро ще се оттърва. Пред входа има голяма статуя на някакъв представител на Ерудитите, който държи разтворена книга. Оглеждам се и търся с поглед единствения човек, който харесвам може би в целия град. Казва се Беатрис Прайър и е една от Аскетите, но е различна...имам чувството, че е като мен.

В момента, в който се отказвам се блъскаме една в друга, поглеждаме се първоначално накриво, но после се засмивам силно. Тя ме прегръща и аз отвръщам силно.