Във втора част ще се разказва за.............бе прочетете и разберете сами!:) И не е лошо да си вземете носните кърпички щото 2-ра част ще е още по-тъжна от 1-ва част....:)
Ден по-късно от смъртта му аз не говорих и главата ми беше клюмната надолу.После излязох от пещерата и легнах наблизо а от очите ми се стичаха малки сълзи.....
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Джак и Ева седяха в пещерата тъжни като мен....Ева забеляза че ме няма и излезе от пещерата и ме видя и дойде към мен....
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-М-мамо....?Добре ли си?....-каза ми тя тихо на вълчи език....
Аз не отговорих а я погледнах усмихвайки се леко....Аз въздъхнах и й казах...
-Ева мила,моля прибери се в пещерата-отвън не е безопасно за малки вълчета като теб....
-Ъмм...Добре мамо....А Алекс ...той....ще се върне ли?....-каза ми тя накланяйки муцунката си надолу....
Сякаш нещо прониза сърцето ми щом я чух-тя може би не бе осъзнала.....Беше ме страх да й отговоря защото това щеше да разбие сърцето й....
-Ева...моля прибери се в пещерата при брат си моля.....-осетих как тя тихо се разплака отивайки към пещерата..Малко по-късно чух Ева отново.
