Във втора част ще се разказва за.............бе прочетете и разберете сами!:) И не е лошо да си вземете носните кърпички щото 2-ра част ще е още по-тъжна от 1-ва част....:)
-Ева?Ти ли си?!Жива си!-извиках аз -това беше Ева я бе пораснала алфа- водачка на собствена върколашка глутница.
-Да аз съм!-каза Ева като скочи в прегрътките ми.
По-късно бях останала с Ева на саме и се разхождахме разказвайки как е минал живота ни откакто се изгубихме една друга.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Липсват ми Алекс и Джак....и татко...ах ,как исках да се запозная с него...-каза Ева като една сълза се отрони от окото й.
-Хей ,те са в сърцата ни..-опитах се да я отеша.
Ева ми се усмихна.
Минаха няколко часа и ние се връщахме към глутницата й.По късно цялата глутница ловувахме, и си поделихме плячката.
През вечерта се събудих и излязох от пещерата в която аз и Ева спяхме.Седнах на ръба на скалата на която се намирах поглеждайки гората.
-Анджи...-чух шепот и се обърнах на ляво и видях три сиуета-на един сив и два черни вълци....това бяха душите на Християн и на Алекс и Джак вече пораснали живели в огледалния вълшебен свят в гората в който отиват всички души на горските починали обитатели продължавайки живота си....Душата на Християн се приближи към мен...
-Анджи липсваш ми....този отвъден прекрасен свят не е нищо без теб....гордея се с теб...душите на Алек и Джак ми разказаха за теб....ти не си виновна за смъртта им...ще се срещнем в рая след години...аз ще те чакам...-щом душата му изрече тези думи той и душите на Алекс и Джак се изпариха превръщайки се в малки сини точки които полетяха към пълната луна....
По-късно Ева се събуди и отидохме при глутницата й.
-Знаеш рче не мога да остана тук завинаги...-казах й аз.
-Какво имаш предвид?...-пита ме объркана Ева.
-Аз...имам свой самотен живот и трябва да си тръгна по своя път.Ти порасна-родителите се оттеглят,но ти можеш без мен, пък й ще се връщам да те виждам...
-Права си...аз трябва да поема по своя път...
След час аз се сбогувах за малко с Ева и продължих направо вътре в гората...
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Това че бях вече полу-отгледала децата си ,не значеше че живота ми бе приключил-не, аз продължих да тичам без посока търсейки други хора на които да разкажа моята история.Аз я споделих с теб.Ти потърси бъдеще с която да я споделиш...
