втора глава

242 32 6
                                    

- К-какво правиш тук? - ахвам, а когато Мич се опитва да ме доближи се отдръпвам.

- Успокой се, Ева. Той е -

- Изобщо не ме интересува. Къде е той? Кажи ми, къде е той? - попитах и той сви устните си. Защо най-добрият ти приятел ще е тук? Къде си ти? Вече не мога да контролирам самообладанието си, сграбчих го за яката и прошепнах, - Къде е той?

- Ева, аз - 

- Забрави. Сама ще го намеря. - промърморих и бутнах Мич. Преди да ме спре, влязох и извиках - Скъпи, аз съм тук. Твоята Ева е тук!

Продължих да викам, като постепенно след няколко минути се превърна в крещене. Обиколих цялата къща, отварях случайни врати, хвърлях случайни неща и крещях като луда. В замяна на това, не получих отговор.

Изведнъж, две силни ръце ме сграбчиха по талията ми, а аз се опитвах да се освободя. Плаках и виках, докато Мич не ме измъкна от къщата.

- Имаш нужда от свеж въздух. Вдишай дълбоко - каза Мич и погали бузата ми. Обърнах главата си от допира му с възмущение.

- Просто искам да разбера, къде е той? - попитах тихо, почти се помолих. Той въздъхна.

Мич прокара ръка през гъстата си тъмнокафява коса и каза с едва доловим глас - Той е мъртъв.

- Не, той не може да бъде мъртъв - казах тихо и поклатих глава. Направих няколко крачки назад, а Мич протегна ръка към мен. Краката ми трепереха и паднах на студената, твърда земя. Погледнах към тъмното небе и проплаках, докато всичко не стана черно.

Reasons He LeftWhere stories live. Discover now