Епилог

359 40 7
                                    

ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО

Бях точно там, пред надгробния ти плоча, не на годишнината от смъртта ти, но в Деня на Свети Валентин. Денят, в който всичко започна. Денят, след като разбрах, че си ме оставил. Денят, след като бях несигурна дори в това дали беше жив.

Миналата година се случиха неща, които никога не бих искала  да си припомням. Безпокойството да живееш без теб, да нося детето ти и да ходя с Мич. Мич беше най-сладкият, грижлив човек  и той ми помогна през най-трудните ми моменти. Но той ми напомняше за теб, така че го оставих.

Оставих го, за да продължа напред.

Една година е била твърде дълго време, за да ми помогне да продължа напред. Но честно казано, не го направих. Все още не изпълних последното ти желание да продължа напред. И днес, най-накрая ще се захвана с него. Оставих Мич, този град и ще се преместя в друг град, за да отворя нова сладкарница.

Нашето малко момче беше единствената причина да се опитвам да стана нов човек. Той беше новият ми защитник, моят малък войник.

Осъзнах, че нямам нужда от някой мъж да ме подкрепя, нито пък всички жени на света. Няма нужда да чакаме нашия чаровен принц, защото ние вече сме Кралиците.

Сега трябва да тръгвам, да започна новия си живот. Пожелай ми късмет.

И ох, да, кръстих бебето ни на теб, Хоуп

Reasons He LeftWhere stories live. Discover now