Аз често се режа. Харесвам болката. До сега имах две неща, чрез които си набавям дневното количество болка. Едното естествено е рязането. Другото е малко по-сложно. Ако сте чели поезията ми, сте срещнали псевдонима, който дадох на човека за когото са повечето неща които пиша - Момчето със зелените очи. Той си пада скрит садист. И съответно садисти и мазохисти се намират. Той ме души (понякога дори не усеща че вече наистина ще припадна от липса на кислород), но тази вечер той ясно ми показа, че вече не изпитва нищо към мен. Аз естествено се усмихнах (доста сполучливо), пожелах му лека вечер, отидох в стаята си (аз и той сме в един пансион) и се свих в най тъмния ъгъл. Дълго време само мислих. Накрая вече бях бясна. Само това ме успокои - да се режа. Чао за сега от мен!🖤💙🖤💚🖤
VOCÊ ESTÁ LENDO
Wolf's blog
Não FicçãoИ аз реших да направя нещо като свой блог. Само дето тук няма да разказвам какво ми се е случило през деня и тн. Тук ще се видят главно последствията. Също, тъй като вече двама ме попитаха защо споменавам толкова често Луната и защо я пиша с главна...