Помните ли Стената на живота и смъртта, която ви показах вчера? Тя стои в моята стая в пансиона. Вчера вечерта с едни момчета решихме да пушим, но моите цигари останаха в стаята ми. За това извиках момчетата, да се качим и да ги вземем. Проблема е че забравих за Стената. Момчето със зелените очи също бе част от тази малка компанийка и започна да чете всичко което съм писала по стената. Аз го спрях. Накарах го да излезе. Но той ми каза, че мнението му не се променя лесно. Естествено аз му заявих, че много лесно мога да променя мнението му относно мен. Той отрече. Съответно аз го вкарах в стаята си (като затворих вратата под носа на другите ни приятели) и му казах да чете. Той ги прочете всичките. И... каза че нищо не се променя. Там има толкова много откъси от поезията, толкова наши диалози, толкова негови думи. Там е и отричането ми от живота - щом погледа му вече не е върху мен. А той каза че нищо не се променя. Невероятно! А после станаха други неща. Върнаха ми се ужасни спомени и аз... заплаках за първи път от 4 години. А той ме прегърна. Той беше до мен. Благодаря му!🖤🖤
ESTÁS LEYENDO
Wolf's blog
No FicciónИ аз реших да направя нещо като свой блог. Само дето тук няма да разказвам какво ми се е случило през деня и тн. Тук ще се видят главно последствията. Също, тъй като вече двама ме попитаха защо споменавам толкова често Луната и защо я пиша с главна...
