Our ⓑⓘⓖ Family

Дупка във вратата

Един ден ,както най-нормално си бяхме на училище, но имаше малка промяна. Имахме голяма дупка във вратата...
-Не стига, че вратата ни не се затваря и не влиза в рамката, сега в нея има дупка. -провикнахме се момичетата
-Кой я направи? -пита Рада
-Никой... 100% виновни са френската гимназия.
-Хъм... Възможно е
-Кой ще дойде с мен при госпожа Недева да и кажем? -пита Емито
-Аз! -каза Маринка
Но в този миг би звънецът и трябваше да сядаме на чиновете...
Всичко беше наред докато нашите така да кажа врагове от 7в клас, разбраха за недостатъка на вратата ни! Тогава те почнаха да я отварят, да хвърлят боклуци, да си показват средните "хубави" пръстчета... Разбира се най-первезните дечица се заеха да ни помагат. Понеже все още не беше изминала епидемията с писането по дъската с маркери до припадък, момчетата решиха да се възползват от това... Взеха един зелен, червен и черен маркер и се скриха под дупката прилепени до врата. Така като те си показваха ръцете, момчетата им ги надраскваха. По-късно на нас ни стана забавно и видяхме, че наблизо Александър яде мандарини... Казахме му:
-Виж... Ние ще ти белим мандарините, а ти ни давай обелките.
-Ам... Добре...
Така пред вратата ни имаше боклуци, колкото за 5 кофи за смет. Е, така побъркахме лелката, която чистеше, но това не беше цялото отмъщение към седмокласниците. Надраскахме им учебниците, после в час по руски, те само ни блъскаха вратата... Ние пък се уговорихме с госпожата, тя се скри и когато те отвориха пак врата(ритайки я с крак), те очакваха да видят малките петокласници, но не! Видяха госпожа Жечева... 😂
-Здравейте, елате ако искате, каним ви! -каза госпожата, докато ние ги дочихме и им се хилехме.. Те затвориха вратата и се скриха. Всъщност повече май не сме имали големи проблеми с тях.... Дори станахме приятели, особено с нашия идол Анна Петрова!