Всичко стана в един хубав ден... Хубавия петък... Беше преди часа по руски. Александър ме извика до неговия чин и ме попита:
-Мъри, искаш ли да те осиновя?
-Да! -казах аз, въпреки, че по принцип, аз бях негова дъщеря и не знаех, ко ще ми напрай... Отидох по-близо до него, а той ми завърза едно малко звънче на ръката. Така цял ден със звънчето... Махаш-чува се звънчето. Скачаш-чува се звънчето. Тичаш-чува се звънчето...
Така... След училище Пепито ми прати една снимка на същата гривна като моята, но вместо звънче-сърчице. С надпис подобно на:Мъри ти имаш звънче от патето, а аз имам сърчице от зайчето.
Аз разбира се не схванах и за да напиша нещо в отговор, просто изръсих това:
"Не, не, не... Моето звънче е от патето Александър! "
YOU ARE READING
Our ⓑⓘⓖ Family
HumorТук ще ви разкажа за нашето лудооо семейство на класа. Ще се разказва за смешни историйки, повечето от тях кратки, но каращи да паднеш от стола... Айде ся четете...
