Тази глава е бонус за всички, които четат книгата ми веднага щом я кача, за всички, които харесват всяка една глава,за всички, които коментират ...изобщо всички , които я четат...❤❤❤ Благодаря на всички, които помогнаха книгата ми да се издигне на #1 Mystery/Thriller❤❤❤ ------------------------------------------------------
По късно...
Лиам отвори очи. Хвана си главата. Болеше го ужасно много. Щом я докосна ръката му остана в кръв. Бавно стана от земята. В този момент си спомни какво стана преди да припадне. Огледа се. Хана я нямаше. Всъщност той беше другаде... Но къде?! Беше в някаква празна стая. Боята по стените беше се изтъркала... Огледа се пак. Имаше врата, но беше затворена. Отиде при нея. Бавно я отвори, за да не се издаде, но тя скърцаше. Излезе от стаята. Остана изумен от това, което видя... Озова се в стаята където се отидоха с вратичката на земята, където застреляха Хана. Взе една метална пръчка и започна да удря по вратичката. В този момент някой я отвори. Беше Лив. -Лиам!?- Лив -Да "Лиам..." Нима друг очакваше?! -Не радвам се, че си жив... Хайде качи се!- тя му подаде ръка. -Не аз.. А.. Хана...тя беше ранена...-Лиам -Ела и се успокой първо. Трябва да ни разкажеш, за да може да ти помогнем..-тя се наведе, за да успее той да й хване ръката със скок поне. Той скочи и хвана ръката й. Тя го издърпа. Всички отидоха при тях. Лиам започна да разказва... Щом разказа всичко Лив го прегърна. И той нея. -Можеше да умреш...-Лив -Аз съм добре,но трябва да се върна за Хана...-Лиам -Убиецът сигурно и нея е убил...дори и да не е...Сам каза че тя е била загубила много кръв. Със сигурност ще умре от загуба на кръв... Няма смисъл да се жертваш още веднъж и този път да те загубим..наистина... Направи достатъчно за нея. Мисли малко и за себе си.!-Лив -И аз съм съгласен с Лив.-Фрой -И аз..-Анна -Но тя...-промълви Лиам -Няма "но"-го прекъсна Лив. Всички станаха от земята. -Хора имаме по-важен проблем..-Сара -Не сме яли нищо от дни.. -Да ..умирам от глад..-Анна -А аз съм жадна..- Катя -Нямам и идея вече какво ще правим..-Андрю -Ясно е,че дори и да не ни убият ще умрем от глад..или жажда..-Пейтън -Аз отивам на третия етаж.. Тамне сме огледали.. може да открием нещо...-Андрю -И ние идваме-Катя Всички тръгнаха по стълбите .. Качиха се втория, после на третия.. Започнаха да вървят по коридора... Катя забеляза че една врата е по-различна от другите. -Вижте ..! Тази врата е червена а всички останали са кафеви-.Катя -Даа -Андрю -Да влезем тогава..-Лиам -Хайде- Фрой -Всички заедно на три. Андрю хвана дръжката.. -Едно..., две...., три! -Фрой Всички се втурнаха вътре! Отглеждаха се. -Вижте ! Чешма!- извика Анна Всички отидоха при нея. Напълниха си шишетата и темосите. -Странно...?! В такава стара стая как може да има вода...-замисли се Фрой. -Важното е,че има не му мисли толкова..-Анна -Аз все още съм гладна.-Пейтън -Ще измислим нещо!- Андрю Катя видя библиотека. Един куп книги подредени в шкафа. Отиде до нея и светна с фенера.
Катя реши да вземе една книга. Щом я дръпна леко, започнаха да се чуват някакви странни звуци. -Сякаш се задейства някаква механизма..-Катя -Какво направи!?- се ядоса Пейтън -Нищо!-Катя. В този момент рафта се дръпна назад и се видя, че има друга стая зад него. -Тайна стая!-Андрю -Еха... Те бавно влязоха... Стаята беше почти празна... Няколко страшни картини на стените... Най-зловещата беше тази...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
В средата имаше легло, а върху него... Всички погледнаха уплашено... Имаше някакво женско тяло с нож в корема. Лицето и не се виждаше , защото имаше чувал на главата. -Кой е това?!-възкликна уплашено Пейтън. -Сега ще разберем.- каза Андрю и се приближи до главата й. Хвана чувала и го дръпна. ... Всички бяха очудени...
