Аз съм Забдиел де Хесус на 20год. Скоро аз и моите приятели Ерик и Джоел си купихме къща в един спокоен квартал в Берлин.Естествено приятелите ми веднага си намериха момичета и прекарваха повечето време с тях. До нас имаше къща, която се продава и м...
След като влязох в стаята и спуснах щорите от срам заради глупавата ми постъпка, легнах на леглото и не можех да спра да мисля за красивата Александра, за глупавия ни разговор и за думите на Ерик. Дали наистина бях влюбен в нея се питах цяла нощ, но така и не получих отговор. Започна да се разсъмва, а аз вече не издържах да стоя в стаята си защото мислите за Александра не ме оставяха на мира. Реших да изляза и да потичам, за да мога малко да се разсея. Илазох от стаята ми и тръгнах на долу по стълбите. Стигнах входната врата и... -Забдиел!?- Джоел ме гледаше със странен поглед- Къде отиваш? Не отговорих на въпроса му, а просто се изнизах през вратата. Не знам какво ми става и защо не успях да му отговоря, но се надявам тичането да ме разсее. Тръгнах на долу по улицата и когато стигнах края и чух нечий глас да ме вика. Обърнах се и видях Александра, беше още по-прекрасна от вчера. Тя дойде до мен и ме попита дали искам да тичаме заедно. Аз само кимнах с глава, тя направи дви-три крачки, но аз не мръднах, не можех да отделя поглед от нея. -Хей, ако искаш можем да отидем в парка- тя се усмихна широко, но усмивката и бързо изчезна- ако искаш разбира се...или аз ще отида в парка, а ти продължавай на там на където беше тлъгнал. -Нека да отидем в парка-имах чувството, че не бях говорил от години и думите едвам, едвам излизаха от устата ми. Стигнахме в парка и седнахме на една пейка. Мълчахме известно време докато тя не развали неловката тишина: А- Виж, Забдиел, ако ти досаждам ми кажи и аз няма да ти досаждам повече. З- Не ми досаждаш. А-Извинявай, че ти досаждам, но просто ти си единствения човек когото познавам от тук и мислех, че би искал да бъдем приятели. Защото аз много искам да имам човек като теб, на който мога да се доверя. Не знам, но мисля че на теб мога да ти се доверя, ти спечели доверието ми веднага след като се запознахме. Имам чувството, че мога да ти кажа всичко. З-Радвам се, че ми имаш доверие и ти обещавам, че няма да те предам. А-Най-важното в една връзка е доверието! З-КАКВО!? А-Нищо-тя се изчерви. Тя да не би току що да ми каза, че ме харесва? А-Хайде да тръгваме, че след 30мин съм на работа! Стигнахме пред къщата и. Тя се обърна към мен и ме прегърна А-Чао, радвам се, че се видяхме! З-Чао. Тя влезе в двора, а аз стоях на тротоара и я гледах как преминава през двора и стига до входната врата на къщата и, тогава се провикнах: -Александра, утре ще те чакам тук по същото време...да тичаме естествено-тя само се усмихна и влезе в къщата си. Аз се прибрах и в хола заварих Ерик и Джоел седнали на дивана. Когато ме видяха те само се усмихнаха широко и с подигравателен тон казаха "утре ще те чакам тук по същото време да тичаме естествено". Аз се усмихнах по най-глупавия начин и отидох в стаята си. Взех си душ и си легнах. Точно бях заспал, когато в стаята ми дойде Ерик, за да ме разпитва какво е станало с момичето. Аз му разказах всичко като започнах от снощният ни нелеп разговор и завърших с това пред къщата и. Ерик само се усмихна и ми каза, че Александра е влюбена в мен и след това излезе и ме остави да спя на спокойствие. Не усетих кога съм заспал, но сънувах най-прекрасния сън на света. Аз и Александра сме заедно в Париж, разхождаме се хванати за ръка по Chams Élysées и се смеем.
Изведнъж започва да вали дъжд, а ние се озоваваме на Моста на влюбените.
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
Аз я прегръщам, след това я целувам, а след това се събуждам...
